Производители на рози и розово масло още чакат стратегия за сектора

Сдружение „Българска розова долина“ предлага да бъде въведен механизъм за проследяване и удостоверяване на произхода на розовото масло, както и регламент за контрол на частните лаборатории. Целта е да се защити репутацията на българското розово масло като най-висококачествено в света и да се помогне за намаляване на нелоялната конкуренция в сектора с по-нискокачествено масло от трети страни.

Представителите на бранша обръщат внимание, че макар и малък икономически сектор, розопроизводството е стратегически за България, защото има висока експортна стойност и изнася готов продукт (розово масло), а не суровина (розов цвят). В допълнение към това е и неоценимата стойност на символа Българска роза, който е неразривна част от позитивната представа на света за страната ни.

Трудно е един земеделски производител да се пребори с нелоялната конкуренция. Той има много разходи. Докато търговец, който внася чуждо масло и използва българския сертификат като вход за Европа, например, има само добавена стойност, обясни пред Радио София Владимир Стоянов, председател на организацията, розопроизводител и розопреработвател.

В същото време се подрива реномето на българското розово масло.

• Онлайн риалити ще спасява български производители на маслодайна роза

▲ Антония Каменичка, Миряна Георгиева и Владимир Стоянов

Очевидно и този сезон ще премине без стратегия, отчитат от сдружението.

„Държавата не упражнява никакъв контрол върху сектора, въпреки че отдавна розопроизводители и преработватели искаме да се приеме стратегия за този отрасъл, по-специално за маслодайната роза“ каза пред Радио София Петър Петров. Той е програмист, но решава да изпълни мечтата на дядо си да отглежда рози в полупланинското село Елшица. Дори вече е върнал инвестицията си.

По думите му, кризата е странна, защото предишната година е имало дефицит, а се оказало, че има нереализиран около 1 тон розово масло.

Държавата не направи нищо да развенчае слуховете за вносно масло, което се представя за българско, допълни с горчивина Петров. Втората причина за моментното състояние на сектора е свръхпроизводството. Един от съществените проблеми остава работната ръка. При сегашните изкупни цени много е трудно да се намерят хора, готови да упражняват специфичния ръчен труд, който не подлежи на автоматизация.

„Имаме нужда от специализирана подкрепа от страна на държавата, а не да се състезаваме по едни програми с овощари и зърнопроизводители“, каза още Петров.