Слънчев джаз от украински деца под бомбите

Този Разпети петък няма да слушаме Ян Гарбaрек с “Parce Mihi Domine”, нито Колтрейн с “A Love Supreme”. Учудващо за мен, представителите на най-свободната музика, досега нямат ярък музикален израз срещу зверствата. Но за сметка на това, децата в едно украинско семейство – Шекера – излизат на световната сцена на 29 април с албума си “Inflatable Ram”. Последният запис завършва късно вечерта на 23 февруари, малко преди началото на руската агресия.

„ШекБенд“ започва като дуо пиано-бас на летен джаз-лагер във Варна през 2015-а, организиран от Олексий Прошченков, техен преподавател в киевското музикално училище. (За него става дума и в края на интервюто по-долу: "да имаш такъв учител, който ти дава насоките в живота, е страхотно!") 

Басистът Артем тогава е на 9, пианистката Ана – на 7. Максим - 5-годишното им братче, не стои мирно да ги слуша, а се присъединява на ударните – вече две години учи музика и е време да покаже на какво е способен. Неотдавна триото им се явява на международен онлайн джаз-конкурс в категорията под 25-годишни и печели специална награда.

В началото на тази седмица, колегата от Радио Франс Алекс Дютил представи три парчета на групата и разказа за тях написаното от новозеландски член на журито на конкурса, където те стават лауреати. Откривам в мрежата техния издател във Франция, Патрисия Джонстън. В края на разговора ни тя е силно развълнувана - "едно дете в опасност, това е цялото човечество в опасност":

„Срещата ни бе случайна. През 2019 г. те се бяха осмелили да участват в конкурса на виртуалния джаз-клуб. Не очаквах това от деца на 9, 11 и почти 14 години. Чух няколко техни парчета, които ме развълнуваха силно. Със своята сериозност те заслужаваха специалната награда. Тя включваше и няколко часа за консултации в света на музикалния бизнес, включително защита на авторските права.

На 25 февруари бях в Сиатъл и като разбрах за войната се свързах с майка им Людмила. Тя ме помоли да спася албума им, който току-що бяха записали. Говорих с двама немски колеги и решихме да издадем албума им. Обикновено не се занимавам с деца, те имат да изживеят детството си, но на „ШекБенд“, войната им изяде детството.

Говорих с тях и те ми казаха, че искат да покажат на света нещо позитивно, което извира в страната им. Че са европейци, споделят европейските ценности, независими са и искат да покажат доброто. Когато ги слушаме, откриваме нещо детско, вълшебно, пълно с надежда. Вече няколко години тези деца ми показаха лидерските си качества.“

Именно с този въпрос – кой от тях е бендлидера, започна на следващия ден разговора ми с децата от киевското трио. Отговорите им – следващата седмица по същото време. Сега е Разпети Петък, започваме Слънчевия ни джаз+ с три техни парчета, а в деня на световната им премиера – още толкова. Тогава ще сме си казали Христос Воскресе, но не са ли и те три малки Спасителчета?

Нощта наистина е млада!