Горубляне: сегашната ситуация не е полезна за никого

Как живеят хората от район Горубляне и какви са техните проблеми. Кой и как работи за облагородяването на пространството между  кварталите „Младост“ и „Горубляне“? До къде стигна идеята за изграждането на парк „Изток“. Какви промени е необходимо да бъдат направени в Закона за устройство на територията? Каква част от имотите са възстановени в реални граници? Обезщетени ли са хората от Горубляне за тях? Това е продължение по темата ни от януари.

В първия час на "Радиокафе", в студиото гостуват инициативен комитет Горубляне с председател Иван Димитров - Юлия Бонева, Весела Цанова и Анита Тарабанова, както и зам. кметът на район "Младост" Любомир Миладинов. Говорим за това как живеят хората в Горубляне и какви са техните проблеми. В анкетата на Йоана Георгиева става дума за липсата на детски градини и площадки, уличните кучета и кърлежите, дупките и тротоарите по вътрешните улици

Зам.-кметът Миладинов: "Като се коси преди месец, тревата пониква по-бързо". Арх.Тарабанова - "Панелните комплекси не плащат такса смет за земята около тях, останалите плащаме". Арх.Цанова: "На собствениците с възстановени земи в реални граници се иска да плащат данък и да почистват, но не и да ги ползват." Отговорът на зам.кмета: "Има малко общински имоти на "Младост", взе ги Столична община, в "Софийски имоти". На "Младост" не е даден нито лев за отчуждаване за детски градини, на "Дружба" са дадени 12 милиона. За дупките по улиците също отговаря Столична община, дай Боже да ги запълват навреме." Иван Димитров: "Ще искаме да сме единствения квартал, където да не се паркира на улиците."

Във втория час на "Радиокафе" - още гледни точки по темата: на арх. Стефан Стефанов – кмет на район "Младост' и продължение на дискусията по проблемите на Горубляне с хората от инициативния комитет, към които се присъединява Емилия Георгиева:

Арх.Тарабанова: "Парк Изток никога няма да се случи, както е проектиран в подробния устройствен план. Срещахме се с г-н Сандов, с политиците от ПГ ГЕРБ. Всички казват, че паркът не може да се реализира. Истината е, че когато в 1991-5 земята ни е връщана, терените не са предвидени за парк. 2006-2008 се решава за парк и логиката е да се вземат всички свободни земи на Горубляне. Не коментирам изкупуването." Иван Димитров: "Трябваше да има проценти зелени площи и служебно се е решавало къде да са те."

Арх.Цанова: "Шанс за Парк Изток има, ако се редуцира в нормални габарити, така че да има финансиране. Да има и паркове, и улици, и място за строителство. Изграждането на парка ще струва над 100 милиарда според "Визия за София". Иван Димитров: "Искаме да дарим земя за детски градини, булеварди. Ако решат от СО - да изкупят земята за парк."

Емилия Георгиева: "Когато с благоустройствени процедури не се позволява да ползваш земята си, с прости думи се нарича национализация. Искаме законови промени, които да следят обществения и частния интерес. Чистият въздух на София няма да се случи с рязане на дървета по улиците и с правене на паркове в периферията, те не пречистват въздуха на София."

Арх.Тарабанова: "На 25 имаме среща в МРРБ за направата на ПУП по чл.16 - една четвърт от дарените терени ще са за обществени нужди."

Арх.Стефанов - кмет на "Младост": "Проблемите на Горубляне не се различават от тези на останалите квартали - те са в качеството на живот. Проблемите с парковете са неглижирани в годините назад. Не виждам финансов ресурс на София да придобие земите за парковете. Вариантът за ПУП по чл.16 няма да е задоволителен за всички в "Младост". Но сегашната ситуация не е полезна за никого.

Програмата за отчуждаване е приета от Общинския съвет. Цените се определят от ОУП. За булевард цените са други. Не неглижираме опцията за Парк Искър, както и за останалите."

В третия час на "Радиокафе" отново гостуваме на жителите на район Горубляне и на кмета на район "Младост" арх.Стефан Стефанов:

Арх.Стефанов: "Наредбата за отчуждаване се преработва, не съм я видял и не мога да я коментирам. Всяка възможност, предложена от гражданите, районният кмет предава като становище за Общинския съвет. Със СО имаме работна комуникация. Ако се работи с мащабите и скоростта на последните 15 години, не виждам кога ще станат нещата. Управата на района, ако разполага с финансовия ресурс, който генерира, ще може да обърне внимание на проблемите си. Засега огромна част от средствата се решава на друго ниво. Изграждаме велоалеята, не сме се отказали от сградата на читалището."

Срещаме се и със секретаря на Народно читалище Васил Левски 1926 Мария Гелева, за да говорим за съхраняването на културните традиции тук:

"Сградата е уникална. Молбата ми е била за реставриране отвън. Средствата не стигат. При добро желание пари ще се намерят. Това е единствената истинска читалищна сграда, строена е в 1945-7. Салонът е с 250 места и невероятна акустика. През 1926 е имало младежко дружество. Възрастни хора са ми казвали, че архитектът е австриец. В началото са се помещавали в старото училище.

Местното население много е помагало с труд и материали. Последните години държавата се отдръпна от нас. С таксите покриваме само консумативите. Един ремонт трябва да се поеме от държавата, сградата е държавна собственост.

Поради КОВИД-кризата нещата позакъсаха. Имаме страхотни танцови състави. Радва ме, че младите родители не са скъсали с корените ни. Работим с жива музика, имаме акордеон и тъпан. На сезон сме правили 30-35 събития, библиотеката ни е с около 20 000 тома. Читателите са на различна възраст, носим по домовете книгите на инвалидите. Проблемът е с лицето на читалището."