"Командира", "адреналинка" и "храня" влязоха в речник на прехода

Има думи, които не можем да разберем, защото произнесени от друго поколение, носят нов, непонятен или изненадващ смисъл.

В днешно време това може да е мисъл, чувство или впечатление на всекиго, но ето, че след една случка с неговата дъщеря проф. Димитър Денков се замислил какво би станало, ако след 100 години някой прочете днешен вестник. И започнал да изследва словесните феномени във всекидневието на българина.

Трудът му се увенчава с изданието - "Речник на прехода. Феноменология и френология на Новговора".

Както откровено казва в предговора, в него "азбучно са подредени и криво-ляво обяснени думи за феномени и физиономии, познати (нерядко до болка) на повечето пълнолетни и непълнолетни български граждани, потребители на културни, субкултурни и медийни продукти, оплетени в социални мрежи и асоциални мечти".

Събраните и обяснени думички са свързани със случващото се като събития и истории по време на т.нар. преход.

Примери като Класната и Командира (от времето на Иван Костова) красноречиво показват промяната в смисъла чрез нови образи.

"Поколенията вече сме сменят много бързо. Тези, които са 12-и клас вече са възрастни в сравнение с осмокласниците. По-младите не говорят по-просто. Те употребяват с думи-образи със сугестивно и убедително значение. Като че говорят по-малко, но по-бързо се разбират", коментира проф. Денков.

Той отчете и влиянието на технологиите, глобализацията и лесния обмен на всякакви идеи, включително и на съкращения.

• Димитър Денков завършва философия през 1981 г. в СУ „Св. Климент Охридски“, където след специализация по социология на знанието работи като асистент, доцент и професор по история на философията, ръководител на катедра „История на философията“ и декан на Философски факултет в периода 2011–2019 г.  Изнасял е лекции в университети в Германия, Турция, Чехия, Сърбия, Китай.
  Автор е на 7 историко-философски, политически и публицистични монографии; съавтор е на няколко учебника по философия на средното училище, както и на програми и антологии по философия; преводач е на основни произведения на И. Кант, Г. Хегел, К. Маркс/Фр. Енгелс, М. Хайдегер, Х.-Г. Гадамер.
  Има над 80 научни статии в наши и чужди научни списания на немски, английски, испански, френски, унгарски, полски, гръцки и около 400 публикации в периодичния печат.