"Климатичната тревожност" - неглижирана ли е у нас?

"Тя се свързва не само с промяната на сезоните, или с по-тъмното време, а с това, което хората свързват с "обреченост" пред наближаващото, от което малцина се интересуват", посочи Станева – Бритън.

Едва след наводненията и бурите в България за първи път психолозите са заговорили за това, как климатичните жертви, които са останали без дом и поминък са изправени пред екзистенциална криза, а тревожността много лесно може да се превърне в депресия. Психологът отбеляза, че когато става въпрос за суицидни мисли, младите хора в България споделят, че не търсят помощ от специалист поради срам или липса на информация къде могат да намерят такава.

"Това може би е свързано с предубеждения, че трябва да функционираме правилно в обществото и трябва да сме като роботи - да не изпитваме било на работа тъга, било вкъщи удовлетворение от семейството. В последните години има някакъв напредък и повече хора се обръщат към тези услуги. Дали споделят с близки и приятели вече е техен личен избор, но бих подтикнала към споделяне на такава преживявания, защото споделянето на всякакви емоции би открило диалог по самата тема", каза Станева – Бритън.

Освен това заяви, че на Запад много деца са обвързани с екологични теми, това влияе на тяхната тревожност, което от своя страна тревожи и техните родители. По думите й мерките, които могат да бъдат предприети, като рециклиране и използване на по-малко природни ресурси могат да бъдат ефективни само, ако са предприети от много хора, а това може да се случи единствено на държавно ниво.

Ако не можем да повлияем на държавниците, нека правим това, което зависи от нас на индивидуално ниво", сподели Станева – Бритън.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.