Общ закон ще гарантира свободата на медиите в ЕС

Подробности в ефира на Радио София разказаха Надя Гогова - организатор на дискусията, Елена Матеева - изп. дир. на Българското дружество за връзки с обществеността и Елена Йончева, евродепутат от Брюксел. По думите на Гогова Европейският съюз е най-големият демократичен единен пазар в света и ролята на медийните дружества е жизненоважна, а в последните години ставаме свидетели, че върху медиите се упражняват различни форми на натиск.

"Това, което днес се предлага за първи път от Европейската комисия е да има общи гаранции за защита на свободата и плурализма на медиите в ЕС", поясни Гогова.

Тя отбеляза, че някои от акцентите на дискусията са:

·  Защита на редакционната независимост

·  Забрана за използване на шпионски софтуер срещу медиите

·  Независими обществени медии

·  Тестове за медиен плурализъм

·  Прозрачна държавна реклама

·  Защита на медийното съдържание онлайн

·  Ново право на потребителите да персонализират медийното си предлагане.

Елена Матеева сподели, че европейските медии от много време очакват този законодателен акт, тъй като той ще им даде спокойствието и свободата да правят истинска и качествена журналистика.

"Какво означава това? Да предоставят достоверна информация, да вършат редакционна работа без да изпитват върху себе си влиянието на политици, политически партии и корпоративни интереси във връзка със собствеността на медиите. Тоест, да правят чиста журналистика", отбеляза тя.

По думите й без чиста информационна среда нито едно общество не може да функционира адекватно. Освен това работата по регламента още не е привършена, което означава, че мнението на България също ще бъде чуто и ще бъде отразено във въпросния регламент.

"Една от целите е да бъде запазена независимостта на медиите, но цяла една държава и всичките регулаторни медийни органи ще бъдат представлявани от един единствен човек", каза Матеева.

По темата се включи и евродепутатът Елена Йончева, която участва пряко в разработването на регламента. Тя каза, че преди две години е била направена специална резолюция по темата за медийната свобода.

"Изрично настояхме ЕК да предприеме действия за въвеждане на европейски стандарти, конкретно за медийната свобода. Основното предложение, което дадох в резолюцията още от 2020 г. беше за създаване на цялостен механизъм за регулиране на медийната свобода именно на европейско ниво", каза тя.

Йончева допълни, че идеята е цялото финансиране да не минава през съответните политически партии или управлението, което е в момента за да не може по този начин да въздейства върху медиите по какъв начин и през каква призма те да интерпретират съответните теми.

"Един от важните елементи е новата роля на ЕК да извършва годишен мониторинг върху медийния пазар на всяка една държава членка. Тоест, ние всяка година ще имаме обективна информация какво се случва с медийния пазар в България и доколко различни медии и различни платформи отговарят на стандартите за журналистика", посочи Йончева.

Относно фалшивите новини Йончева поясни, че макар да няма правна дефиниция какво точно представляват те, единственият път за борба с фалшивите новини не е забрана на медии, сайтове и акаунти.

"Това е мое лично мнение. Този подход не е продуктивен, опасен е и той е признак на зараждане на авторитаризъм. Не може да спрете информация, която циркулира със забрани, защото това създава още по-голямо търсене по темата и защото така подценявате аудиторията, като й казвате, че не е способна на критично мислене", отбеляза тя и допълни:

"Като че ли думата "цензура" е ребрандирана вече и тя се нарича "борба с фалшивите новини". Да, има фалшиви новини, има цели центрове, които ги бълват, но не може критичното мислене и различното мнение да се окачествява като фалшива новина всеки път".

Предстои ЕП и държавите членки да обсъдят предложението на комисията за този регламент в рамките на една обикновена законодателна процедура и след като бъде приет окончателният текст, той ще бъде пряко приложим в целия ЕС.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.