Юлиана Георгиева и Стефан Митев - двама доброволци в Танзания

По време на доброволческата си акция разбират, че в България ние се радваме на много неща, които смятаме за "нормални" като течаща вода, канализация, топла и чиста храна, достъпно здравеопазване и образование, които в Танзания са рядкост.

Разбират също и че престъпността в Африка далеч не е чак толкова често явление.

В бъдеще биха развивали доброволческите акции в Танзания с фокус върху организационната работа и свързването на местните занаятчии с европейския пазар.

"Бяхме в един много хубав хостел, който всъщност беше част от мисията ни, защото собственичката на хостела помага на различни организации, на различни сиропиталища, чрез доброволци", разказва Юлиана Георгиева и допълва, че и в момента се търсят доброволци, желаещи да отидат там и да помагат.

"Помагахме в сиропиталища. Запознахме се с Маргарет, която има частна детска градина, иска да създаде и вече е започнала да създава частно училище. Средствата от тези нейни начинания, отиват в сиропиталището в което тя отглежда 12-13 деца, осиновени от нея, които получават своето обучение в Кения", разказват доброволците.

"Ние отидохме на нещо като проучвателна мисия там, за да се запознаем с възможно повече инициативи. Идеята на нашата инициатива е, множество групи да ходят там, множество пъти, за да видим с какво точно можем да помогнем", уточнява Стефан Митев.

По думите му, хората там имат нужда да бъдат организирани и научени на базисни неща, които да им бъдат полезни в ежедневието – как да приоритизират, как да водят счетоводството си. Условията, в които хората живеят там, са мизерни. Къщите са без канализация, улиците кални и разбити.

"Не бяха запознати с платформата за дарения, която използваме. Смятам, че може би с това им помогнахме повече, като им обяснихме за какво става дума, за да могат да се включат към тази платформа и да започнат да приемат дарения от чужбина", допълва той.

Стефан Митев посочи още, че чрез платформата за дарения, която използват, се осигурява валидация, че хората, които ще получат даренията, са именно тези, за които се представят.

"Пътуването до Танзания и престоят ни там, много ни промени. Видяхме нагледно как се радваш на малките неща и как всъщност, ние тук имаме всичко – можем да пием вода от чешмата, дори да не си измиеш ръцете не е толкова страшно, докато там се съобразяваш с всичко", разказва Юлиана Георгиева.

"Аз получих много интересна перспектива като фотограф–аматьор. Моята задача беше да документирам нашето пътешествие, като събирам възможно повече материали. Движехме се по един ален път към една от фермите и засякохме три момчета, които горяха храсти. Вдигнах камерата, за да снимам, но се спрях, защото осъзнах, че без контекст, снимката няма да се възприеме нормално. Виждал съм множество такива снимки, които ти дават една много грешна представа – че в Африка всичко е мизерия, престъпност и т.н. Нямаше го контекста в моята потенциална снимка, че това всъщност са работници от полето, които са го изчистили, събрали са всичките шубраци и няма къде другаде да ги закарат, единствено могат да ги изгорят, защото в града няма сметосъбиране", споделя Стефан Митев.

И допълва: "Постарах се  да снимам неща, към които мога да добавя правилния контекст, така че да бъдат разбрани правилно. Това е много важен урок за мен – без контекст не можеш да взимаш нещата за "чиста монета".

Чуйте още от разказа на двамата доброволци в звуковия файл, за да научите как тяхното посещение в Танзания се отрази на хората с които са общували.