Да помогнеш дори с вързани ръце

Темата е за липсващия закон за доброволчеството в България. Хора, които искат да помагат в спешни ситуации, са поставени пред избор между това и собствената си работа. Първият ни гост по нея е Александър Куманов от Фондация "Четиридесет и две" - водещ на събитието Ключ Unplugged „На първа линия в Турция и на последна в България“ на Форум Ключ на 9 март. Форум КЛЮЧ е мотивационно събитие, което събира и дава сцена на хората, променящи България. През лични истории на гост-лектори насърчават всеки да бъде част от промяната, която иска да види в обществото ни:

"Темата е продължение на друго събитие, даващо трибуна на хора, които правят неща, водещи до промяна в обществото. Пандемията ни спъна и продължихме да правим нещата в по-малък формат. Представяме личности, които правят обществото ни да изглежда по-адекватно. Ще си говорим какво движи хората напред и какво ги спъва. Ефектът сред обществото бе, че с дребни жестове, много хора направиха нещо, докато други направиха повече." 

Пещерният спасител Димитър Христов е един от неформалните лидери на български екип, включил се в претърсването на руините след разрушителните земетресения в турските градове. Той зарязва всичко и се включва в спасителната операция напълно доброволно. Ще разкажем какво го е накарало да се занимава с пещерно спасяване и кои са някои от случаите, в които той и колегите му са имали възможността да помогнат:

"Организацията ни е от 50 година. Стояхме в готовност, няма закон за такива като нас и на втория ден ни се обадиха от Националната асоциация на доброволците (НАД). Успяхме да се организираме да сме автономни. Имахме подкрепата на Турски авиолинии, чекирахме 2 тона багаж, смениха самолета с по-голям, ние бяхме 20 човека. През цялото време имахме връзка с НАД, Турското посолство и Турските авиолинии. НАД направи цялата организация тук. За съжаление от страна на държавата не виждаме подкрепа, само ни посрещнаха с ръкопляскания. Ако бяхме отишли с един гръб, щеше да е по-лесно.

Тръгвахме на сляпо, отивахме на обект и организацията бе в наши ръце. 5-6 дни бяхме на терен. Там трудно се намираше човек, който да говори английски. Всеки от хората по улиците искаше да ни помогне. Особено като виждаха, че сме спасители. На самата локация бе голям хаос. Не бяхме пратени от името на държавата и не можеха да ни настанят при другите държавни спасители. 

Екипът ни започна късно, нямаше много, какво да направим. Последните дни бе изключително екипна работа. Тук комуникация има, от една страна ни търсят, от друга, не могат да ни подкрепят. В западните държави доброволците имат работещи системи с работодатели и не само, има облекчения. Всеки от нас е доброволец, взел е отпуск, но има екипи, където дори са уволнявани. Тук ефективно нищо не се случва, по структурите хората искат да помогнат, но са с вързани ръце."