Добрите хора ги сполетява щастието

Книга на писателя Тед Тодоров разказва за живота и творчеството на скулптура Боян Райнов. Тед Тодоров е автор на книгите „Без примка“, „Когато живееш за после“, „Защото ме е родил баща ми“. Последната му книга обаче решава да бъде документален биографичен роман, който нарича Боян Райнов майстор на обичта. Кой е Боян Райнов и защо Тед Тодоров посвещава книгата си на него? Основният въпрос е, кой е Боян Райнов. Всички знаем кой е брат му Богомил. Тогавашната комунистическа власт е направила възможно да не се чува за брат му Боян, живеещ в Париж. Там той постига много. България му взима много. Подробностите в разговора на Тед Тодоров с Христина Иванова:

"Дъщеря му ми каза, че 20 години са я лъгали, че ще напишат книга. Аз я написах за 5 месеца. Боян се е срещал често със служители на ДС. Аз знаех техните похвати и разказах много лесно за тях.

Когато Боян завършва Художествената академия, го канят на специализация в Париж. Там той остава сам, агенти на ДС го арестуват в българското посолство в Париж и му взимат документите. 

Добрите хора ги сполетява щастието. Първата протегната приятелска ръка към него е на Пол Елюар, който търси кой да му илюстрира "Красавица и зверове". Рисунките му са имали триизмерност. Сприятелява се с Пикасо, с Дора Валие-Увалиева.

Дъщеря му отива с групов паспорт с група на СБХ в Париж, тя не знае нищо за баща си. Тя забелязва там художника Александър Петров, който я среща с баща ѝ. Той е с бяла риза с български бродерии и го разпознава. Плаках много докато писах тези моменти. Двамата се срещат и всичко се оправя.

Диана се връща в България и я викат в ДС. Тя започва да пътува при него. Боян Райнов решава да се върне с голяма изложба към 2000 година. МК не дава средства за пренасянето и решава да не се върне. "Хората са нови, но манталитетът им е стария" - казва по този повод той. Има заявка книгата ми да бъде преведена на френски. В България го почитат в 2006. 

Тогава първата му изложба в България става в залите на Френския институт. В книгата ми има много документи."

А ето и дъщерята на Боян Райнов, Диана-Мария:

"Спомням си винаги първата среща с баща си. Много красив, едър българин, много притеснен какво правя, с какво се занимавам. Отидохме в неговото ателие в предградието Антони. Цяла нощ говорихме за изкуство, за изложбите му, беше много доволен, че съм завършила скулптура. "Не заслужавам да ме наричаш "татко" - това много ме трогна. Да си родител е грижа.

Той казваше, че най-важното е да работи, не може да няма резултат рано или късно. Може и да не се веднага успехите.