Великденските яйца се боядисват преди изгрев

"Най-важното яйце освен, че е червено е най-добре то да бъде първото снесено на самия Велики четвъртък. По принцип в четвъртък не се е бъркало в полозите на кокошките, не са се вземали яйцата им, но на Велики четвъртък се прави изключение и първото снесено яйце се боядисва червено. Смята се, че то има много силна магическа сила, предпазва къщата от магии, освен това носи благодат и здраве на децата. С него се потъркват лицата на всички малки и по-големи деца, на момите, на младите булки, за да бъдат предпазени от уроки, да бъдат бели и червени и здрави през цялата година", поясни проф. Георгиева.

Традициите сочат различно, но първото червено яйце се пази пред иконата до следващата година, когато старото яйце се разчупва и се гледа каква е вътрешността му. Ако е вмирисано, то това не е добър знак за предстоящата година. В различните райони на страната първото яйце или се е заравяло в нивата, или се е търкаляло по нея, като по този начин предците ни са вярвали, че това ще донесе берекет и ще ги предпази от нещастия.

В миналото яйца са били събирани през целия Велик пост и на Велики четвъртък са били боядисвани до 600 броя. Те е трябвало да бъдат раздадени на всички близки и роднини до 40 дни след Великден, или до Спасовден.

"С яйцето се отговява, то е първото блажно нещо, което трябва да се изяде на Великден", сподели проф. Георгиева. Тя поясни и израза "гледат го като писано яйце":

"Писаните яйца са по-специални. Те не се боядисват в четвъртък а на Разпети петък, когато не се работи нищо, но момите и младите булки с песни, които са пеели по време на този процес са рисували яйцата. И тези рисувани яйца са само за гледане и се подаряват на най-скъпите и близките".

В народната традиция са се правели обредни хлябове с квас. На Велики четвъртък се е подновявал квасът в къщата с нов, в който има билки, а през цялата година квасът не бива да изчезва от дома, защото той също е символ на плодородие и берекет. Общото за всички хлябове е, че в средата им се слага боядисано яйце.

"Козунакът е вносна традиция, която започва от Възраждането насам най-напред главно в градовете", поясни проф. Георгиева.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.