Ретроспекция на българската музика с машината на времето

Влизаме в музикалната машина на времето, за да проследим как се е развивала българската музика през 60-те, 70-те, 80-те и 90-те години. Гост в предаването "Добър вечер, София" е ИТ специалистът и меломан на българската музика Божидар Никитов.

За него темата за българската музика е необятна. В едни други времена тя е наричана естрадна, защото е звучала от едни специални подиуми, наречени естради, пояснява Божидар и разказва, че освен любов към музиката, в него е жива и любовта към радио ефира, от който е бил част самият той.

"Тогава радиото формираше голяма част от вкуса на слушателите, докато днес в разнообразната медийна среда той се формира малко или много по грешен начин", смята той.

Ретроспекцията ни започва от далечната 1963 година, когато още няма дори естрада, а само оркестрова музика и стари градски песни. Засилва се влиянието на италианската музика и така се появяват първите оркестри с вокалист. Тогава изгряват имената на доайените на естрадната музика - Леа Иванова, Георги Кордов, Маргрет Николова, Мими Николова, композиторът Йосиф Цанков. Сред първите сформирали се оркестри за естрадна музика е този на Българското национално радио (БНР). 1967г. излиза песента "Сребърни ята" на Георги Минчев – забележителна фигура в българската рок музика. Тук меломанът Божидар Никитов отбелязва факта, че у нас, паралелно с естрадната се заражда и рок музиката. На музикалната сцена излизат и "Щурците", "Бъндараците", "Сребърни гривни". Славата на Емил Димитров е процъфтявала в България, Съветския съюз и Франция.

През 70-те години се зараждат групи като "Сигнал", "Тангра", "Паралел 42", "Диана Експрес", основани от композитора Митко Щерев.

Вихърът на рока и диското настъпва през 80-те. "Железният юмрук" се разхлабва и на българските групи е позволено тяхна сцена да бъде не само ГДР, но и скандинавските държави. Появяват се кавъри с български текст.

Братя Аргирови оставят неоспорима следа в българската поп музика. Групите "Кукери", "Трамвай № 5."

"Тогава музиката, която слушахме беше "каквото чуем по радиото", затова отдаваме дължимото на радиоводещите Тома Спространов и Данчо Георгиев (Стълбицата)", отбеляза Божидар Никитов.

"Техните предавания слушах задължително, защото от там се информирах не само за българската, но и за световната музика, което от нея бе позволено да се пуска тогава в България", поясни той.

В края на 80-те се появяват "Ахат", "Ера", "Конкурент", новите "Импулс" и българският Ню уейв: "Атлас", "Клас", "Нова Генерация" и в българския пънк имена като Милена, "Ревю", "Контрол".

Чуйте разговора на Роман Михайлов в звуковия файл, за да попътувате още с машината на времето.