Какви са предизвикателствата пред фармацевтите

Началото на Международната федерация по фармация датира от 1912 година, като в нея членуват много от фармацевтичните организации в света. По думите на Сапунаров ковид е показал, че много от англосаксонските страни ползват услугите на фармацевтите. Държавата и фондовете им заплащат за допълнителни дейности, тъй като в западния свят има недостиг на медицински специалисти. Доста от нещата, които са по-прости в здравеопазването натоварват допълнително здравната система.

"Аз се гордея с моята професия, защото ние сме една от наблюдаваните професии по директива, в Европа има такава и ние сме от социално значимите. Учим пет години и половина, тоест както лекарите адвокатите, стоматолозите и ние не можем да имаме бакалавърска степен. Или учиш пет години и половина, или не учиш", каза той.

Освен това посочи, че у нас прехвърлянето на част от задълженията към фармацевтите е неприложимо по няколко причини. Първо: няма желание за това и второ - никой не иска да променя законодателството.

"При нас в последните години вместо професията да се развива се получава така, че ни превръщат в едни обикновени продавачи общо взето. И настройката от това, че такива са правилата по закон и по наредби е, че накараха и обществото да ни приема така. А всъщност всеки един пациент, който влиза при нас в аптеката има ползата да си отдели три или четири минути да говори с нас. Как да приема лекарството, колко дълго, има ли странични ефекти", сподели Сапунаров.

Той отбеляза, че в страната имаме пет факултета, които подготвят кадрите. Много от младите хора, които са се насочили към медицината се колебаят дали да не изберат фармация и така местата се попълват. Сапунаров каза, че едно от предизвикателствата е, че много от пациентите или не спазват часовия диапазон на лечението, или не довършват курса. Относно дигитализацията той заяви:

"Все още системата се надгражда и все още очакваме бялата рецепта да започне да се използва. Тоест тази, която не е по здравния фонд също. Това е облекчение, но това е един голям плюс за пациентите, както и за всички медицински специалисти по веригата. Защото остава историята кой какво е пил. И ако цялата система влезе в така предвидения вариант, тогава вече ще се знае с какво да не се продължава лечението. Има пациенти, които влизат в една, във втора аптека, вземат си различни неща предписани от различни лекари и самите лекари даже не знаят, че пациентът пие това, това, това и онова."

По данни в ЕС една аптека обслужва 3022 пациента, докато бройката у нас е 2423 пациента. Плътността на аптеките на 10 хиляди души в Европа е 3.23%, а в България е 4.13%, което показва, че по показатели имаме повече аптеки отколкото в ЕС. Там аптеки и болници се отварят на база население, а не свободно, както е при нас.

"В момента се прави национална аптечна карта и според населението там, където няма аптеки ще могат да се отварят в бъдеще. Това е европейският похват. Първо трябва да имаш брой население за да имаш аптека и второ - трябва да имаш отстояние от аптека до аптека, за да можеш да покриеш повече пациенти, тоест аптеката да е там, където живеят хората. Защото тук парадоксът е, че в Младост 4 има две аптеки на кръст, а в центъра до някои болници има и по 10", отбеляза Сапунаров. Той посочи, че в България цените на лекарствата са по-ниски и поради тази причина много от фирмите са изтеглили продукцията си от нашия пазар.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.