Защо у нас действат различни правила в Закона за авторското право?

Миналата седмица в Народното събрание беше приет на първо четене Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, внесен от Министерски съвет на 13 април. По-късно имаше изслушване в Комисията по култура и медии на заинтересуваните организации. От страна на ЕС има задвижена процедура с оглед забавата на страната ни да транспонира двете директиви в областта на авторското право от 2019 г.

А преди две седмици три големи международни организации за колективно управление на авторски права изпратиха спешен призив до вицеприемиера Мария Габриел за качествено въвеждане в законодателството за авторските права в България в съответствие с нормите на ЕС и най-добрите международни практики. 

В писмото се посочва, че настоящите законодателни предложения, изготвени от Министерството на културата и вече внесени в Народното събрание, не решават по подходящ начин ключови въпроси, въпреки многократни предложения за подобрения на международните организации и на българските им партньори.

"Питаме защо не се отстраняват натрупани с години дефицити в действащата правна уредба, при все че попадат в полето на въвежданите директиви и при условие, че вносителите на законопроекта са добре запознати с текущите проблеми и с възможните решения. Нежеланието пречките да бъдат преодолени навежда на идеята за преследван резултат", посочват от организациите.

Международните организации, представляващи автори на аудиовизията и композитори, призовават за реакция и подкрепа във връзка с транспонирането на европейските директиви 2019/789 и 2019/790.

По темата за правната сигурност на творците, техните авторски права и промените в закона, и ще ни глоби ли Европа за забавения Закон за авторското право и сродните му права,. събеседник в предаването „Ритъмът на столицата“ бе Мария Палаурова, адвокат и изп. директор на "Филмаутор".

Пред БНР-Радио София тя сподели, какво притеснява творците, с какво не са съгласни и какво трябва да се промени.

„Творците и ние, техните представители, сме в темата за възприемането на двете директиви вече почти 3 години. Те бяха приети през 2019 година на ниво Европейски съюз и представляват част от една модерна правна рамка на съюза, която има за цел да укрепи позицията на творците и да регламентира по-справедливо и по-лесно използване на техните творчески продукти. За съжаление, голяма част от възможностите, които директивите дават в нашия закон не се възприемат“, посочи Палаурова.

Директивите са като пътна карта, пътна мрежа по която се движим, в някои участъци караме само направо, няма възможност да се отклоним, т.е. има задължителни правила, но има и тук-там по някой кръстопът и можем да завием наляво или надясно, илюстрира тя.

„Всъщност, решението се взима от самата държава-членка, но „завоите“ в нашия законопроект не ни отвеждат до място по-балансирано, по-справедливо за творците и искам метафорично да кажа, че може да се направи повече“, категорична е Палаурова. - Всички сме запознати със състоянието на спазването на правата у нас, говоря за авторите на филми и сериали. Има редица сфери, в които правата се ползват легално, но всъщност творците не получават никакво възнаграждение и това е поради правната рамка в която се намираме“, посочи тя.

По думите ѝ, особености в регламента възпрепятстват събирането на възнаграждения вече 10 години, една  такава област е  препредаването – тоест, ползването на филми в програмите на кабелни и сателитни мрежи.

Палаурова се позова на европейско правило от 1993 г., което новите директиви потвърждават - уреждането на авторските права трябва да става чрез организация за колективно управление, но за съжаление у нас това не може да заработи именно заради начина, по който е записан текста в Закона. Една от целите, които си поставят дружествата във връзка с директивите, е да се подобри той и да стане в пълно съответствие с практиките и правилата.

• Практиките в другите държави

“Имахме възможност в продължение на 3 години да изследваме това, което другите държави правят, за да възприемат директивите. И сега, когато сме на финала, защото България и още една държава предстои да ги възприемат, се оказва, че в мнозинството от държавите това, което се предвижда, е различно от това, което е записано в нашия законопроект, касае се за правила, които стабилизират авторите“, изтъкна Мария Палаурова.

Навсякъде в Европа тези правила се отнасят към операторите, които трябва да се договорят през дружества, а не със самите автори или с телевизиите, каза още тя и допълни, че у нас текстът е леко противоречив и може да бъде тълкуван…

„Нещо, което искаме да бъде изчистено, за да може да се прилага ясно“, подчертават от дружеството.

Защо у нас се прилагат различни правила, в чия полза работят те, какви са очакванията и какво ще се промени в полза на творците - чуйте още интересни детайли в разговора на Катя Василева с Мария Палаурова.