Какво се промени за последните мандати в столичния район "Кремиковци"?

Изборите са в разгара си. Но хората за пореден път очакват от местните власти промяна. От строители с кранове и бетон до хора, оцеляващи с резачки за дърва в ръце. Какво се промени за последните мандати в столичния район Кремиковци?

Точно 60 години след отварянето и 14 години след окончателното спиране на завода, няма ни един жител от квартал "Кремиковци", който да не си спомня времето, прекарано в него.

Мишо реже дърва за огрев. Следизборното ноемврийско слънце дава малко повече време на него и съпругата му Василка да разчистят струпаните матраци и дървени скари. Трябват им, за да се топлят. Заедно с най-малкото им дете - синът им Цеци. Допреди години Мишо работил в завод "Кремиковци“.

"Бях жичкаджия в завода, поддържах доменна пещ, животът беше по-различен. С 20 лева в магазина пълнех две чанти. Сега с 20 лева ще си купиш една кутия цигари и два хляба. Един хляб стана два лева, а тогава беше 26 стотинки", споделя той.

Десетилетия, след като затварят завода, си спомня за времето, когато е бил там. Сега Мишо и съпругата му Василка работят в чистотата, ни заплатата не стига. Не заради петокласника Цеци, а заради това, че Мишо и Василка имат други деца, които са задомени. Горди са и с внуци.

Блокът, в който живеят Мишо и Василка, е част от бившите общежития на "Кремиковци". Едва е устоял през годините да остане на основите си. Без врати, прозорци, населен от кучета и подгизнал между панелите от течове. Мишо и Василка нямат и ток. Това научавам от Марияна Казакова, която живее в съседен блок, който също е част от бившите кремиковски общежития, но тотално различен – с ток, водоснабден, нова дограма и частично санирана фасада.

И Мариана Казакова била сред гневните хора, които преди 15 години протестирали срещу серията решения, довели до фалита на предприятието. И последвалата ликвидация.

"Нямам финанси, за да си купя апартамент на друго място. Бях оператор на пещен участък в завода и не мога да се оплача. Имаше много голяма организация", казва тя.

От "Кремиковци" все пак остават пътищата, казва Мариана Казакова, като припомня, че натрошеният бетон от взривените сгради на предприятието влязъл в основите на новата магистрала в района. Мариана трудно отговаря на въпроса дали към днешна дата заводът би издържал на модерните екологични норми.
"Това е въпрос на инвестиции", обяснява тя, като подсказва пътя за изход от ситуацията с ТЕЦ-овете.

Хора с фадроми разчистваха терена след спирането на комбината след 2009 г. Местните жители като Мариана обаче не знаят какво ще се случи с разчистения терен от 7 хил. дка, който е с промишлен ток, вода и газ.

Е, да въздухът не е вече мръсен, но с изключение на заетостта в малкото фирми, които работят в Кремиковци, голяма част от хората все палят колата и отиват в София да работят, обяснява Мариана и показва изоставените недостроени блокове в съседство на нейния.

На първия тур гласувалите в "Кремиковци" бяха близо 5600 от малко над 18 000 души, имащи право на глас. Първият тур изпрати обаче на челен сблъсък двете коалиционни партии. Марияна се надява на промяна.

"Не виждам нещо да се е променило. Единственото, което виждам, е, че направиха главния тротоар на главната улица, иначе, ако тръгнете по пътищата, ще видите дупките. Трябва да помислят малко повече, за да може  младото поколение да остане в държавата", посочва тя.

На същото се надява и съседът по блок на Мариана – Мишо. И той казва, че е гласувал.
Чуйте репортажа в звуковия файл.