Българското висше образование: профилната структура е близка до нуждите на работодателите

По думите му българското висше образование се намира в процес на позитивно развитие.

"Виждаме по-добра реализация на завършилите на пазара на труда. Можем да заключим, че профилната структура на българското висше образование се доближава до нуждите на работодателите. В по-голяма степен, отколкото е била ситуацията преди десетина години", сподели той.  

Освен това отбеляза, че това е един от резултатите от съществуването на рейтинговата система и това, че тя се използва при формирането на публични политики.

"Другата положителна тенденция е свързана с увеличаването на чуждестранните студенти в България. За десетина години този дял се е увеличил два пъти - от 4 на 8 %. По този показател България е достигнала средните нива на ЕС и е първенец на Балканите. България е държавата с най-много чуждестранни студенти като дял от всички останали студенти на Балканския полуостров", отбеляза Стойчев.  

Той посочи, че ако искаме тази тенденция да продължи в бъдещето, трябва България да направи две промени:

·  Да се разнообразят професионалните направления за привличане на студени;

·  Да се разнообразят местата в света, от които се привличат чуждестранни студенти;

·  Повишаване на броя на научните публикации на българските учени;

 Стойчев отбеляза, че привличаме по-малко студенти, отколкото изпращаме и имаме отрицателен баланс по отнощение на движението на студентите.

"Проблемът в нашето висше образование е, че то е твърде фрагментирано. На прекалено много места се предлага висше образование в България. Полвината от студентите учат в девет висши училища. В останалите 42 учат останалата половина. Ние имаме висши училища с под 100 студента, което не създава условия за пълноценен студентски живот", каза той.

Повече подробности можете да научите в звуковия файл