Не носия, а премяна

Отново сме в Кюстендил по един много красив и специален повод с художника Евгени Серафимов:

"Бялата кюстендилска сая, можем да я видим в картините на Майстора - в съзнанието ми съм искал да покажем момичетата в Кюстендилска пролет с нея. Успях да издиря 14 комплекта, това са от всички села, за да могат девойките да я покажат.

Белодрешното облекло се сменя естествено с чернодрешно. После е била само за момичета. Носиите са се поръчвали при терзиите в града, семействата са събирали стотинка по стотинка за тази празнична премяна. Успявали са да съберат само за черна, бялата е била разорение. За последно се носи на сватба, а традицията е била да остане за последния земен път и затова няма много останали.

Факт е, че се обръщаме към корените си, но като във "Времеубежище" е малко "около". В България като се каже "носия" се лепва изкуствено цвете. На 16 март е изборът на девойките. Интересно е, когато съвременните момичета се докоснат до дрехата - тя структурира един поглед, една усмивка, различна от селфитата и фотосесиите.

Всяка сая има своя история, гайтанът ми напомня разорана нива. Една от тях е спасена от кофа за боклук заедно с 3 черни саи. Сега е перла сред 14-те носии и един от кадрите е като в "Молитвата" на Майстора. Това не е възстановка, съвременните момичета обличат дрехите на техните прабаби."