Учени: Водният запас на България намалява неизбежно

България разполага с достатъчно пресноводни ресурси, но разчита почти изцяло на 25% от пресноводните си ресурси, които се формират в резултат на баланса между валежи и изпарение на територията на страната. Другите 75% се дават от река Дунав. Тези води имат транзитен характер и не са пълноценен ресурс, понеже трудно могат да се използват за питейни цели. Климатичните промени могат да доведат до риск от възникване на водни дефицити.

Този извод правят проф. Емил Гачев и д-р Валентин Симеонов в свой анализ за състоянието на водните ресурси у нас.

В Средиземноморския район, в чиито граници попада и България, скорошното намаляване на почвената влага е безпрецедентно през последните 250 години и засушаването доближава екстремни за последното хилядолетие стойности. При сценарии със средни или високи емисии, вероятността от екстремни засушавания в района се увеличава с 200–300%.

Дори и при непроменени валежни количества, ще има намаляване на водния запас.

Наложително е да се мисли за по-рационално управление и използване на водните ресурси, както и за подходящи технологични решения в тази насока, смятат учените.

Според тях част от основните решения са свързани с: Намаляване на загубите на вода по водопреносната инфраструктура; Използване на вода за промишлени нужди, въвеждане на производства със затворени цикли на водоползване и повторно използване на отпадъчна вода; Ефективно използване на вода в земеделието, в бита; Поддържане на дренажните съоръжения; Опазване, възстановяване и поддържане на горите.

Чуйте разговора на Елисавета Белеганска.

Снимка: Виктор Джаков, Климатека

Авторите на анализа са:

• Емил Гачев (вдясно) е част от авторския екип на Климатека и професор в секция "Води" на Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН. Работи и в департамент „География“ към НИГГГ- БАН. Получава докторска степен по специалност “Ландшафтознание” през 2005 г. от Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Занимава се с изследвания в областта на хидрологията, геоморфологията и климатичните промени.
• Валентин Симеонов е автор в Климатека. Получава докторска степен по специалност “Квантова електроника” от Физическия факултет на СУ “Климент Охридски”. Бил е научен сътрудник в Института по електроника в БАН, а от 1995 г. работи във Федералния институт за технологии, в Лозана (Швейцария) по разработване и използване оптични методи за измерване на замърсяването на въздуха и изследване на химични и физични процеси в атмосферата, включително свързани с климатичните промени.