Байдън втвърди тона към Израел

Първо да поставя нещата в перспектива - обикновено Съединените Щати изтъкват своята безусловна подкрепа към Израел и основно такава е била политиката десетилетия наред. Но от известно време случващото се в Газа от гледна точка на загиналите цивилни и хуманитарната ситуация постепенно промени тона. Детайлите от този телефонен разговор между двамата показват, че Байдън за първи път намеква за готовност да преосмисли непоклатимата подкрепа на САЩ за кампанията на Израел в Газа. Това е директно предупреждение за последствия ако не се види подобрение.

Какво последва? Дори намека за смяна курса доведе до поемане на ангажименти от израелското управление. Няколко часа след информацията за разговора от Белия Дом съобщиха, че сред ангажиментите са отваряне на пристанището Ашдoд за доставки на помощ в Газа и други пунктове, както и за увеличаване значително на доставките от Йордания. Според Белия Дом Щатите очакват изпълнение на тези ангажименти много бързо, вероятно в рамките на няколко дни или седмици.

Това се случва на фона на настроенията сред все повече американци, като дори демократи, които са за твърди защитници на Израел като сенаторът Крис Куунс говорят, че може би сме стигнали до момент, в който трябва да се поставят условия за изпращане на допълнителна военна помощ на Израел. Сега особено след поредните убити хуманитарни служители подобни призиви стават все по-гласни на фона и на натиск от съпартийци на Байдън за поставяне на условиa за продажба на оръжия за Израел.

Десетилетия наред помощта за Израел от САЩ се е приемала за даденост, подкрепена и от републиканци, и от демократи. В статия Вашингтон Поуст посочва, че Израел е получила повече американска военна помощ и повече помощ от какъвто и да е вид от която и да е друга страна от Втората световна война, но сега се появяват нарастващ брой въпроси.

Тази седмица в американската преса се появи повече информация за това, как Съединените Щати са предупредили Русия за възможен терористичен акт преди нападението в Крокус Сити Хол в Москва. Новото, за което сега се говори е, че в предупрежденията от Вашингтон са били конкретни. Какви са подробностите?

Подробностите стават ясни от статия на Вашингтон Поуст, която цитира неназовани източници запознати с комуникацията между САЩ и Русия по темата. Изданието пояснява, че Америка традиционно споделя информация от своето разузнаване за възможни терористични атаки в други държави. Става дума за политика позната като "дълг за предупреждение". Това, което обаче сега се е случило е било необичайно според някои експерти, цитирани от изданието.

Кое е било необичайно? Споделянето на информация за това къде конкретно би могла да се случи терористичната атака. В случая с Русия тази седмица стана ясно, по данни на Вашингтон Поуст, че Америка е назовала конкретно Крокус Сити Хол в Москва като потенциална цел. Подразделение на групировката Ислямска държава пое отговорност за нападението и САЩ публично заявиха, че подразделението носи отговорност, но руският президент Владимир Путин се опита да обвини Украйна за случилото, при което загинаха над 140 души.

Какво е значението на тази нова информация? Повдигат се все повече въпроси за действията на руските власти в отговор на предупрежденията от САЩ.

Последното от Русия е, че от руското разузнаване тази седмица са заявили, че Съединените Щати са споделили информация но тя е била прекалено обща и недостатъчна, за да се идентифицират напълно кой е извършил нападението. Изглежда обаче Русия взема насериозно споделена информация. В предупреждението си Вашингтон също е посочил за готвена атака в синагога. Ден след като Москва е получила предупреждението местните сили казват, че са предотвратили нападение на групировката Ислямска държава в Москва.

А какво тогава е станало в концертната зала? Коментарите от тук са, че Москва може да не е повярвала на тази конкретна заплаха и да са си свалили гарда, а от друга страна - чували сме реторика от Путин, която поставя равенство между украинските сили и тероризма. Така реакцията би могла да бъде обяснена и с фокуса на анти-терористичните ресурси на Кремъл по-скоро в Украйна, отколкото на местна почва.

Tази седмица също бе публикувано и писмо на изпълнители, текстописци и продуценти от най-разнообразни жанрове, в което има нападки спрямо технологичните компании и конкретно за някои похвати при използването на изкуствен интелект. Какви са исканията в това писмо? Става дума за писмо с над 200 подписа на музиканти от различни континенти, сред които са големи имена от тук сред коити Billie Eilish, Pearl Jam, Nicki Minaj, Katy Perry.

Писмото идва от базирания тук във Вашингтон Artist Rights Alliance (Алианс за права на артистите) и в него се иска от организации, които използват изкуствен интелект да спрат използването по начин, който нарушава авторските права и води до девалвация на правата на артистите от плът и кръв. Подписалите се казват, че са уверени, че отговорното ползване на изкуствен интелект носи огромен потенциал за прогрес в творческите процеси, но също допълват, че са свидетели на това как някои платформи използват изкуствения интелект като саботьор на творческия процес посредством изместване на хора и заместването им с машини.

Kато преподавател един от курсовете, които водя е по дигитални технологии. Имаме често дискусии със студенти за използването на изкуствен интелект. Даже в класната стая пробваме различни приложения за създаване на творчески продукти като картини, или текстове на песни. Моите наблюдения са, че все още продуктът не е по-добър от създаден от човек. Например текстовете на песни са повърхностни, няма абстрактно мислене, няма душа. ОК е за използване на брейнсторминг, но не за съществени части от една творба. Обаче технологиите в тази насока се движат по-бързо от очакванията, което води до притеснения в творческите професии. Притеснения от гледна точка на изместване на човеци и също използване на защитено от авторско право изкуство за трениране на изкуствен интелект без знание и разрешение на автора.

Определено това писмо е част от увеличаващия се натиск за по-отговорно използване на изкуствен интелект в намиране на баланса между насърчаване на иновациите и защита на права.

Чуйте подробности от кореспонденцията от САЩ на Младен Петков в звуковия файл.