Малчугани ще се учат да изписват яйца

По думите й инициативата датира преди повече от 25 години, като музеят е бил първият, който е стартирал с популяризирането на програми за восъчната техника за изписване на яйца.

"Ние започнахме, а след нас останалите музеи подеха тази инициатива и мисля, че днес като резултат се появи една изключително пъстра картина, в почти всеки български музей да има организирани подобни ателиета, в които да се представя тази техника. Друго, което е любопитно е, че в последните десетилетия се появи буквално и професията "майсторка на писани яйца". Такъв традиционен занаят няма. Да, в традицията, разбира се жените, които са с по-голям художествен усет, които имат чувство за хармония са правели най-красивите яйца", сподели гл. ас. д-р Мишкова.

Тя отбеляза, че изписването е част от цялостната образователна програма свързана с празника, в която се говори и за това, какво са правели ден след ден в Страстната седмица нашите предци. Някога те са раздавали по около 500 яйца, с което не бихме могли да се справим, защото живеенето според традицията изисква други часови интервали и ангажименти. Днешните хора са много по-ангажирани и трудно биха могли да намерят толкова много време, за да изпишат толкова яйца, посочи гл. ас. д-р Мишкова. И добави:

"Тук, в тази област не мисля, че изкуственият интелект би могъл да се справи. Първо, защото за да се изпишат яйцата се работи върху една особена форма, самото яйце има издатини, които трябва внимателно да се следват, а и черупката е доста податлива на счупване. Тъй, че все пак се изискват някакви умения, възможност и усет за работа с този материал", каза тя.

Първото червено яйце наречено "перашка" има най-голяма сила. То се прави от най-възрастната жена в къщата, след което тя трябва задължително да докосне с него челото и бузите на децата, защото се смята, че червеният цвят носи здраве, а червенината по бузите винаги е била символ на добро здравословно състояние. Перашката се поставя в домашния иконостас, а за следващата година, когато дойде новият Великден, по счупването му и състоянието на вътрешността се гадае каква ще бъде годината.

"В миналото нашите предци са ползвали естествените багрила, а в специалната ни програма, която е свързана с празника има раздел за някогашните багрила. Тъй като времето, с което разполагаме е недостатъчно и ако чакаме използването на естествени багрила за да направим своите яйца всяко едно занимание трябва да тече минимум по два часа. Поради тази причина ще прибегнем до хранителните бои, но в работните листа, в презентацията, която съпътства нашите занимания с децата задължително се обръща внимание на това, кой от цветовете, по какъв начин е бил добиван и какво би могло да се ползва у дома. Целта ни е децата да придобият различни умения, които след това да приложат и в домовете си", отбеляза гл. ас. д-р Мишкова.

Според думите й в годините на традиционното общество козунаци не е имало. Те навлизат у нас след Освобождението и това е мода, която е характерна за тогавашните български градове. По селата са се правели обредни хлябове, които са били месени от най-чистото и качествено бяло брашно.

Заниманията ще се проведат от 22.04.2024 до 28.04.2024 г. (вкл.) в Oбразователния център на Националния етнографски музей. Цената за едно посещение за дете е 8 (осем) лева, като е необходимо предварително записване.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.