"За фотографията" на Сюзън Зонтаг - писана преди съвремието ни, важна и до днес

За фотографията и визуалната култура, разказва книгата на Сюзън Зонтаг "За фотографията". Тя беше представена в предаването "Радиокафе" от издателя Гергана Димитрова. Преводът е на Христина Кочемидова и Юлиан Антонов.

Има ли нужда от фотография в епохата в, която всеки уж е фотограф?

"Нашата визуална култура се е оформяла по-скоро чрез фотографията, поне през последните 100 години, като изключим първите години, когато фотографията се е опитвала по-скоро да намери своето място и може би е възприемана като алтернатива на живописта и портретите. Това, което днес възприемаме в света на образите го дължим именно на фотографията, което означава, че е нужно да сме наясно какво прави тя с нас, какъв свят ни оформя и точно върху този аспект се спира Сюзън Зонтаг с тази книга", посочи Гергана Димитрова.

По времето, когато е писана тази книга не е имало фотошоп, нито дигитална фотография, но в нея са заложени доста основни неща, които са валидни днес. И няма значение какво ново се е появило междувременно, защото отношението ни към снимките и фотографията въобще, като действие даже не се е променило. Хората възприемат фотоапарата като някакъв вид оръжие, намеса във вътрешния им свят - "Когато те снимам, аз взимам душата ти" – индианска поговорка. Голяма част от хората не знаят какво е допустимо и какво не и много често са агресивни за неща, за които няма нужда да бъдат. Тези важни неща засяга авторката в книгата си "За фотографията", разкри издателят.

"На мен ми се иска да пренеса нейните виждания в начина, по който се възприема днес светът чрез снимките, защото вече е много лесно те да бъдат манипулирани и малко хора вярват на това, което виждат, но ако удържим нещата на ниво "фотография“, би било по-лесно за всички нас", твърди Гергана Димова.

Нужно ли ни е днес понятието "фотография", ако всичко е снимки и къде отива артистът зад фотоапарата?

"Фотографията изминава много дълъг път. И ако в началото тя е далеч от изкуството, днес постепенно се превръща в такова, защото фотографът все повече влага себе си в това, което прави, като всеки друг артист във всяко друго изкуство. Но то не е в обработката на снимките, а в неговия личен поглед към нещата, използването на светлината и всичко друго. Запечатването на конкретен момент може да означава едно, а фотография само две секунди след това, съвсем друго нещо. Дори изборът на снимка за конкретен момент може да промени възприятието на хората за тази фотография и тук е важно участието на самия фотограф зад камерата, тогава говорим за изкуство", изтъкна тя.

"В съвременния свят има място за всичко, въпросът е дали ние успяваме да се движим достатъчно бързо с промените, а това наистина не се случва. И докато не успеем да се "наместим" в пространството и да възприемаме промените по начин, по който се възприемат обикновените неща, ще ни бъде доста трудно", допълни Димитрова.

Книгата "За фотографията" на Сюзън Зонтаг е важна за философията, за мястото на жените в съвременния свят, защото тя задава едни съвсем прости идеи за съвремието ни, които успява да сведе до разбираемо ниво, да обясни какво правим, защо сме тук и по какъв начин ни влияе това, което ни заобикаля. Няма значение, дали това е фотографията или друг вид изкуство, подчерта издателят.

Въпросът, на който всеки може да потърси отговор в душата си е защо, защо един човек снима някой друг?

Още интересни аспекти, открийте в разговора  на Даниел Ненчев в звуковия файл.