"Как се сприятелих с един комар или разкази от пандемията" - от едно изречение до 7-8 страници

"Как се сприятелих с един комар или разкази от пандемията" е новият сборник с разкази от Иван Димитров.

Писателят бе гост в предаването "Радиокафе", където разказа за своята книга. 

"Мисля, че пандемията е много важен период от нашето съществуване, който бележи 20-те години на този век" - отвърна той, попитан защо е трябвало да издава тази книга. "Неразумно е да сте скептични, защото книгата е доста смешна", посочи Димитров.

"Доста от читателите ми казаха, че са се смяли супер много. Разбирам ги, защото част от разказите са доста хумористични и абсурдистки, а два от тях се състоят изцяло от цитати от двама основни герои от времето на пандемията – генерал Мутафчийски и проф. Кантарджиев",каза Димитров.

Един от разказите, който е наречен "Гимнастика" призовава: " Време е за гимнастика, готови ли сте?" Нека преди добре да ги изпотим, първо да раздвижим своите антитела, защото вече не е важно какво тяло, а какво антитяло имаш!".

По време на пандемията си раздвижвахме антителата, превърнахме се в антитела, каза той.

"Антителата бяха много водеща тема в тази масова психоза в която попаднахме всички тогава, в този поток, който ни всмука, в цялото медийно заливане с неща и безкрайните спорове с какви ли не хора в социалните мрежи, на екзистенциални теми, като тази, че вирусът е прекалено малък и минава през маската и как няма смисъл да носим маски. Моите антитела имат много спомени за този период", посочи писателят.

Какъв спомен трябва да остави този период в нашето развитие, този исторически отрязък свързан както както със страха, изолацията, така и с парадоксалния уют ?

"Аз се чувствах в някакви моменти  доста уютно по време на пандемията, в края на януари. Напуснах работата си като журналист, постъпих на работа в театър, дойде март и театрите затвориха и реално аз, въпреки пандемичната самота, имах време да прочета доста книги, да понапиша някои неща, не само тези разкази. Бях в един по-облекчен режим на съществуване, който въпреки цялата психоза по това време, и въпреки че доста хора си отидоха, пазя и някакви топли чувства и винаги е така, когато говорим за нещо отминало", сподели Иван Димитров.

"И когато излезеш от "новото нормално" и се върнеш в "старото нормално", нещата ти изглеждат по някакъв начин различни или същите. И да, по някакъв начин светът се промени като остана същият. Това е сборник от разкази - от изречение до 7-8 страници", допълни той.

"Когато всичко това свърши, искам всичко да е същото и нищо да не е както преди", добави Димитров.

Мислех, че темата за пандемията ще остане по задълго в общественото пространство, като нещо, което много повлия на съществуването ни. За съжаление избухна войната, около която отново се завъртя всичко днес тя е позатихнала малко като тема. Тази в Украйна, след това дойде тази в Палестина, така че от пандемията насам ние живеем в някаква ненормалност, живеем в свят, който не си представяхме през 2019 година, че ще обитаваме", изтъкна писателят.

Защо не е учудващо, че човек би могъл да се сприятели с един комар и още от словесните щрихи на поета, писател и драматург Иван Димитров, за времето тогава и сега, защо не всеки човек умее да се информира, но всеки обича да се осведомява и други интересни аспекти чуйте в звуковия файл.