Купуването на дрехи замества емоционални или практични нужди

Според проучвания, производството на облекло е вторият по големина индустриален замърсител. Всяка материя има своя въглероден отпечатък върху климата в резултат на добив, енергия за производство, транспортиране, отпадъци.

Данните сочат, че се очаква емисиите на парникови газове от производството и търговията с дрехи да се увеличат с 50% до 2030 г.
Затова се обръща все повече внимание върху регулирането на тази индустрия.

"Има и други производства, които са замърсители, но специфичното при тази индустрия е, че тя в най-голяма степен стига до крайните клиенти – коментира пред БНР-Радио София Маргарита Асадурова от „Климатека“. – Абсолютно всички хора си купуваме дрехи и интересното е, че през XXI век отношението на хората в глобален мащаб към дрехите се промени. Появи се така наречената бърза мода, която свали цените на дрехите след поредица от спорни практики. Стигна се дотам, че една дреха да струва колкото хубав шоколад."

Много хора посягат към покупката на нова дреха, защото им се струва красива или изгодна, дори за да се почувстват по-добре, допълни специалистката. Скоро след това обаче, тези потребители забравят покупката в гардероба или тя стига до контейнера за смет.

"Реално, колкото повече купуваме, толкова повече произвеждаме текстилни отпадъци. Всъщност ефектът се получава от това, че ние купуваме неефективно."

Факти:

• Дрехите, купувани от един човек в развити пазари, като британския например, вече достигат до 50 броя на година, в сравнение с 20 броя, купувани през 90-те години на ХХ век, показва проучване на Morgan Stanley.
• Един камион дрехи се изгаря или изхвърля в сметище всяка секунда
• Световният пазар на облекло продължава да се увеличава, като се очаква през 2025 г. обемът му да нарасне с още 1.3%.

Асадурова припомни, че преди да бъде сложена на закачалката, дрехата преминава през редица производствени, замърсяващи процеси. Друг съществен фактор и свързан с транспортирането на стоките.

"Много, много често дрехи купуваме импулсивно, точно както да кажем – шоколад. Но те не се дематериализират както шоколада, те оставят своя въглероден отпечатък, остават в природата. Психологическите процеси, свързани с покупката на дрехи, могат постепенно да ни завихрят в свръхконсуматорство, без да си даваме сметка. Всепризнато е, че жените са по чести купувачи на такива стоки – допълни експертът. – В тази индустрия е трудно да се въвеждат регулации. Много по-резултатно е да се работи отдолу нагоре – да се повлияе върху потребителските решения и навици. Нека се средоточим върху целта да увеличаваме живота на дрехата."

Чуйте разговора на Невена Николова.