“Колко те харесвам” - поетично-ироничен поглед на шестима художници към заобикалящата ги среда

Вече близо 10 години този проект включва множество изложби в Музея за съвременно изкуство. Първата изложба е на Красимир Кръстев - Расим. 
Изборът на художниците, които са включени в проекта, е заради идеята, че е тип ретроспективна изложба. “Това са творби, които се включват не просто като последна серия произведения, а през годините, които са свързани с тази тема”, допълва тя.

В последната изложба, тази на шестимата художници, са включени различни медии - живопис, керамика, видео-арт, фотография, фото колажи.

“Медиите са различни не случайно - в съвременните изкуства изразните средства са различни и стремежът ми тук беше именно да са така обединени. Самата експозиция като се разглежда, не са представени всеки автор поотделно, а напротив - също се смесват и имената, и медиите, както и темите. Към всеки отделно бях поставила конкретни творби, с които да се включат”, обясни още кураторът на изложбата.

Божидар Бончев извежда керамиката от уталитарен модел в постмодернистичен наратив. В „Опитите за портрет“ се оглежда самият художник. Тези автопортрети съдържат в себе си различни похвати на изразяване и разказ – смесица на скулптурна форма и живописно наслагване, основни обеми и интригуващи малки детайли, цветни петна и идеалистични пейзажи.

Георги Ружев обича да се превъплъщава в митологична личност, музикална звезда или киноактьор. Плакатът от 1977 на групата „Секс Пистълс“ и фотоколажът на художника в образа на нейния фронтмен Джони Ротън препраща към анархистките и пънк прояви по време на митинги и шествия от 1990-те, в които Ружев се включва.

Ива Яранова участва в експозицията с портрети на колекционери – хора, които са част от нейната артистична среда. Виждаме не просто ликове на приятели, а ситуация, в която колекционерите са изобразени сред заобикалящ ги магичен свят.

Мариана Василева е мултимедиен артист, който от години живее и работи в Берлин. Във видеото „Никога не носи две дини под една мишница“ тя цитира популярни изрази, използвани от нейната баба. В различен социо-културен контекст днес тези поуки от детството изненадващо се повтарят.

Момчил Георгиев изгражда строго разпознаваема образна система, върху която работи от години – черен плътен контур конструира мъжка глава, контрастираща на пастелен фон. Художникът придава конкретност на тази форма в портрети на приятели – колеги, изиграли важна роля в живота му.

Юлий Таков продължава серията живописни картини, върху която работи през последните две години, като изобразява дългото си пътешествие в една загадъчна реалност. В безкрайната интерпретация на околния свят художникът попада в множество битки и се сблъсква с препятствия, но намира и начини за проеодоляването им.

Още подробности за изложбата можете да чуете в звуковия файл.