В България се извършва непрекъснат надзор на антибиотичната резистентност

Антимикробната лекарствена резистентност представлява огромно предизвикателство в глобален мащаб. Според СЗО антибиотичната резистентност е огромна заплаха, допринасяща за смъртта на 5 млн. души годишно. При този темп на разпространение ще достигне до 10 млн. през 2050 г., с което ще надмине смъртността от онкологични заболявания и ще струва над 100 трилиона долара на световната икономика. След началото на пандемията от Covid-19, опасенията са, че тези нива ще се достигнат още през 2030 г., коментира доц. д-р Росица Вачева - Добревска, Председател на Българската Асоциация за превенция и контрол на инфекциите БУЛНОЗО.

По думите ѝ всяка година в ЕС близо 4 млн. пациенти придобиват инфекции в лечебните заведения и приблизително 37 хил. от тях са с летален край, като директна последица от тези инфекции. Това се дължи на непрекъснато нарастване на неразумна употреба на антимикробни лекарствени средства, липса на нови антибиотици и резистентност на самите бактерии към съществуващите лекарства.

В България се извършва непрекъснат надзор на антибиотичната резистентност с националната система за надзор БулСТАР освен това страната ни участва и в надзора на антибиотичната резистентност на Европейския център по контрол на болестите в Стокхолм. За Европа може да се каже, че в северните и западните части резистентността (към един от причинителите на пневмонии) е под 1%, докато в 33% от страните се съобщава за резистентност над 25%, а в страни като Беларус, Грузия, Гърция, Молдова - над 50%. 

“За нашата страна, през 2017 г. сме имали 12.4% инвазивни изолати от тези мултирезистентни бактерии, докато през 2020 г. стават 28%, а през 2021 г. вече са 46%”, коментира тя. При друг причинител на тежки и смъртоносни инфекции, резистентността към карбапенеми в България е в групата между 25 и 50%, което е доста високо и над средноевропейските нива.

По данни на нашата Национална система за надзор на резистентността ПУЛСТАР, процентът на резистентни клепсели (става дума за бактерията Klebsiella pneumoniae , причиняваща пневмонии - бел. ред.) расте тревожно от 9.7% през 2018 г. до 19% през 2021 г., казва още доц. д-р Вачева. 

Причината за този ръст на резистентността е неправилното лечение с антибиотици, както и самолечението с такива, което обаче вече е ограничено с влизането в сила на електронните рецепти. По думите на доц. Вачева антибиотици трябва да се предписват след направено микробиологично изследване, за да се изясни кой е причинителят и каква е неговата резистентност и така да се избере най-подходящият антибиотик за лечение. 

Още за мерките за намаляване на резистентността към антибиотиците, чуйте в разговора с доц. д.р Росица Вачева в звуковия файл.