Излезе биографична книга за Мистер Сенко от Михаил Вешим

"Без да съм изобщо писател от ранга на Стефан Цвайг - всепризнат майстор на биографиите, и аз, подобно на него, се заемам с биографията на Мистер Сенко с известно чувство на срам. Срам чувствам, че не отдадох навремето нужното внимание на този човек, почти магьосник, който бе много популярен в годините на моята младост - направо "култов", както биха казали днес", пише в предговора Вешим.

Книгата е новото попълнение в поредицата "Любимци на публиката" на издателство "Книгомания".

В нея са публикувани непоказвани снимки, дипломи, плакати и документи от личния архив на илюзиониста, съхраняван днес от снаха му Стефанка Карайончева. Има кадри с оригиналния реквизит и сценичен костюм на илюзиониста, изложени в Музея на магията в с. Момчиловци, създаден от артиста-илюзионист Ненчо Илчев, където е съхранена голяма част от реквизита на Мистор Сенко и е много интересно да се види, препоръчва авторът.

"На корицата е запазен оригинал на един от най-популярните плакати на илюзиониста, отразяващ най-впечатляващия му трик - свалянето на главата. Поместени са факсимилетата на доноси срещу Мистер Сенко, част от досието му като обект "Семка".

За първи път публично се оповестява информация, че като такъв е разработван от Държавна сигурност в продължение на 15 години (1948-1963). Това "Семка" не е избрано случайно, не е и само заради фонетичната близост с артистичния му псевдоним.

В това наименование има оценка - намек, че на този човек май не му е чиста "семката" - още отпреди 9 септември 1944 г.", разказва Михаил Вешим.

По думите му от папките с докладни записки, агентурни сведения, доноси, рапорти, протоколи и преводи на отваряни писма от чужбина, е подбрано само най-фрапиращото и интересното, което би дало допълнителни щрихи към образа на Мистер Сенко. Сред имената на "информаторите" се срещат негови съседи, дори домашната му прислужница Иванка Г. и колегата илюзионист Чорни.

Неизвестен досега факт е, че за Мистер Сенко ДС разработва специално план за вербовка през април 1959 г. В досието няма данни илюзионистът да сътрудничи на "службите", той е единствено обект на разработка.

“Той беше много популярен в моето детство и младост. Толкова популярен, че беше влязъл в езика ни. За нещо невъзможно се казваше "Това не мога да го направя, аз да не съм Мистър Сенко" - само той можеше да прави невъзможни неща. Той си беше звезда. Всички в София знаеха къщата му, колата му…

Имах възможност да гостувам в гаража на Мистер Сенко - едно магично място, където той подготвяше номерата си. Освен колата му, гарирана там, имаше една сцена на която той, въпреки че беше слязъл вече от сцената, всеки ден репетираше и тренираше, за да е във форма.

 Един ден, като млад журналист, с колеги от вестник “Стършел“ пиехме по бира на едно барче. И дойде Мистър Сенко и седна на масата ни. Започна да прави фокуси, да се смеем. Носеше реквизити по джобовете си. Беше много забавно. След като заведението затвори, той ни покани в гаража си, отново започна да прави фокуси и ни разказа много интересни истории. 

Тогава си казах - този човек знае много. Неговият живот е една готова книга, само сядай и записвай. Попитах го дали мога да отида при него с един магнетофон, той каза - когато искаш, заповядай. Но тогава аз, както казах, бях млад, неорганизиран и разпилян. Това се случи през 1986-а, той си отиде година след това. Тогава не си давах сметка, че човешкият живот е ограничен. 

Мислех си, че моментът безкрайно може да се отлага, а то не можеше“, коментира с тъга писателят.

“Ако тогава бях написал книга за Мистeр Сенко, тя много щеше да се различава от тази. Щеше да липсва една много важна страница от неговия живот, която откривам в тази книга.

Михаил Вешим представя биографията в контекста на времето и обрисува развитието на илюзионното изкуство, прави умели препратки към личности като Хари Худини, Робер Уден, Джиб, Ник Дим Кос, коментират от издателството.

"От роднините на илюзиониста, споменът за него пази снаха му, съпругата на сина му Сенко младши, който също беше илюзионист и той покойник вече, съпругата му Стефка Сенко е запазила наградите, грамотите и ордените, дори фрака му, който е подарила на музея, заедно с много документи", разказва Михаил Вешим.

По думите му, характерно за Мистeр Сенко е това, че той се е самосъздал, преминавайки през нелек житейски път. От едно бедно момче, което не успява да завърши образованието си, достига върховете на илюзионното изкуство и става световно признат.

Всичко започва в цирка на Лазар Добрич, когато един гостуващ френски илюзионист му подарява своя магичен сандък. “Единственото нещо, което съм получил даром в живота си“, казва за него Мистeр Сенко.

Още за личността и изкуствотото му през погледа на автора на едноименната книга, писателят и журналист Михаил Вешим, чуйте в разговора на Гергана Пейкова в звуковия файл.