Историята оживява - Извори за миналото на Копривщица от османските архиви, части първа и втора

Светлана Мухова и новата ѝ книга "Извори за миналото на Копривщица от османските архиви":

"Идеята за книгата възникна към края на 2023, Васил Теохарев от с.Розино е вдъховител. Той е млад човек, който изследва своя район. 1525 е първото споменаване на Авред Алан (женска поляна) - първият топоним на Копривщица, която още не е поселище. По негова идея, да не кажа настояване, се опитах да направим справка в Истанбул. Така се осветлиха много от белите петна в историята на града - включително около създаването ѝ, нещата доскоро не бяха много ясни.

В 1614 е първото споменаване на Копривщица със 127 християнски домакинства - доста далеч след легендите за основаване веднага след падането на Второто българско царство от избягали търновски боляри. Новите находки променят и други легенди.

В работата ни с новооткритите документи се откри Куюм тепе - второ селище с почти еднакъв брой жители с тези в Копривщица. Оттам са повечето имена, останали в днешни времена като копривщенски фамилии. Може би са били две махали, които са се обединили. Но документите са откъслечни. Доказват значението на скотовъдството в Копривщица за империята, как копривщенци са натрупали богатства."

Още за документите и посягането към правата на селището - в първия звуков файл.

Продължението е отново със Светлана Мухова:

"Църквата е построена във времето, когато е създаден регистъра на мъжкото население. Над 10 годишните деца работят, около 60% от мъжете работят извън родното си място, дори 12 годишни деца работят с предприемчивите си родители в европейска Турция, Гърция. Описът е бил задължителен за реформите, които се провеждат в империята.

Най-голям брой деца работят в терзийския занаят (подробности в звуковия файл). Различното в онова време децата са участвали в издръжката на семейството, били са търпеливи и са полагали усилия. Било им е увлекателно, като родителите им са ги водили на търговия навън. Това е било стимулиращо образованието - почти всички момчета посещават училище.

Загадките около Хлътевия род (родът на Бенковски) стават все по-малко."

Колко са махалите и броя на домакинствата и какво отразяват описа и "Землеописанието" на Константин Фотинов - във втория звуков файл.