“Фантастични бъдеща“ или чие бъдеще живеем

Хореографската работа успява да прекъсне линейната логика на времето и изследва носталгията към бъдещи моменти, които не са преживени, но по някакъв начин има копнеж към тях.

Проектът разчита способността към промяна като кинетично състояние, в което преходът е и средство, и смисъл. Замислен е като движение през пейзажи, които променят индивидите, като ги оформят без да ги преобразяват.

Фантастичните бъдеща са проекции на съвместно съществуване - хореографска медитация върху възможните бъдеща, създадени за повече от един или двама.

Във „Фантастични бъдеща“ Александaр Георгиев работи с цялото тяло – не само с лицето или с гърба. Публиката е разположена в кръг около изпълнителите, което променя начина, по който тялото комуникира. Промяната влияе на посоката на активиране и на възприемане на движението, като точно тази мулти перспективност е основен слой в хореографията.

За идеята за проекта хореографът разказа, че е получил покана от One Dance Festiva, за да копродуцира своя и след това продължава двете линии, които в хореографията си изследва.

“Става въпрос за еманципация на тялото във всички формати и всички страни. Става въпрос за метафоричен подход, за всичко, което е цензурирано и скрито. Изследвайки тези две линии на бъдещата носталгия, което е линията, където усещаме носталгия, желание, стремеж или копнеж по неща, които не сме преживели, казва той и дава веднага пример със себе си копнежът му по движението за освобождаване през 60-те години, когато е кипяла сексуалната революция в САЩ, но той дори не е бил роден по това време.

Чуйте повече в разговора на Мария Бояджиева в звуковия файл.