Може ли държавата да се справи с пътната безопасност?

Предвидено е нарушителите, които превишават ограничението на скоростта да получават електронен фиш.

При превишаване на скоростта с над 40 км/ч, извън населено място, се предвижда глоба от 600 лв. и отнемане на книжката на водача за 2 месеца. Максималната скорост на магистралата остава 140 км/ч, на скоростен път - 120 км/ч.

До 50 км/ч. ще е разрешената скорост в населено място. В междуградски и междуселски пътища скоростта е както и досега – 90 км/час.

В жилищни квартали, до училища, детски градини и до детски площадки се въвеждат зони с ограничение на скоростта до 30 км/ч.

150 лв. ще е санкцията за преминаване на червен светофар и неспиране на пешеходна пътека. Автомобилите вече няма да могат да минават технически преглед, ако собственикът има неплатени глоби и фишове.

Електрическите тротинетки ще могат да се движат с до 25 км/ч,  само в светлата част на деня – по велоалеите или в края на пътното платно, и с каска.

Пред Радио София темата коментираха Владимир Тодоров - учредител и първи председател на УС на Българска асоциация на пострадали при катастрофи, Христо Радков - председател на Българското обединение на шофьорите и Йонко Иванов - председател на Съюза на преподавателите по авто-мото подготовка.

Владимир Тодоров уточни, че промените в Закона за движение по пътищата са основно два вида – такива, които касаят въвеждането на камери на тол системата и рестрикции и по отношение на тротинетки, и промени в Наказателния кодекс, които, по думите му, са противоречиви.

"За мен по-важно освен средна скорост на магистрали, където стават най-малко катастрофи, да се използват тези камери – на тола и общинските, за засичане на момента скорост. По първокласните пътища и в градовете стават най-много катастрофи. В Наказателния кодекс има спорни и противоречиви неща, защото са вдигнати долните граници - има едно недоглеждане, според мен. Набива се в очите това, че са сложили на една маса три различни по своята същност и по своята обществена опасност престъпление“, обясни Тодоров.

Според Христо Радков (вляво) промените "не са от най-правилните".

"Всичко това е един комплекс от проблеми в обществото“, посочи той.

Радков изрази несъгласие с мнението на Владимир Тодоров.

"Тези кресливи юристи и други хора, покрай загиналите, много надават вой, не се извинявам за израза, на който вой депутатите трябва по някакъв начин да отговорят. Народните представители, лично мое мнение, част от тях, са деца на забогателите през 90-те години хора. На повечето комисии, в които се разглеждаха тези промени в Закона за движение по пътищата, голяма част от предложените глупости успях да ги спра“, каза Христо Радков.

Всичко, което се случва в момента е много тъжно, коментира Йонко Иванов.

"Когато улицата влезе в парламента и парламентът реши да угоди на улицата, нещата в никакъв случай няма да се подобрят в нашата страна на тема пътна безопасност. Не може министрите да излизат и да казват: „Ние сме обещали на определени хора да се случи еди-какво си и мнението на експертите не ни интересува. Докато има движение ще има катастрофи. С ръка на сърцето казваме, че ние съчувстваме на тези хора, но вината не е само от едната страна. Ние имаме хора, които управляват автомобили и имаме държава, която не може да се справи с темата пътна безопасност, защото няма стратегия на тази тема", заключи Йонко Иванов.

В Промените в Закона за движение по пътищата са предвидени и глоби за пешеходците, които също ще бъдат обект на по-строг контрол.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.