Джазът е една култура и любовта ни към него е крилата

В началото на всеки август от края на миналия век, Банско е джаз. Но и не само. Може ли различни теми да имат обаче джаза като общ знаменател? Първи гости в джаз-парка на Банско са Вили Стоянов и Даниеле Феббо, които ни разказват за Джаз академията:

"Много сериозна работна авантюра за всички нас" - така той определя работата на Джаз академията. "За децата беше труден избор дали да обядват или да присъстват на изнесените уроци на някои от гостите. И да не дойдат на джемсешъните, за да могат на другата сутрин да са на линия в 8. Децата са във възраст, когато въздействието на Нилс Ландгрен бе най-впечатляващо. Той много ги прегърна. Подходи по разкошен начин, с голяма лекота."

Даниеле е един от новите ментори: "Много ми хареса хъса на младите. До 8-9 вечерта се упражняват. 10 дена подред без никой да се оплаче. 40 деца са сериозна бройка."

Как Вили избира менторите? "Отношението към работата в България е лошо. Затова избрах тези фантастични преподаватели, които знаят как да полагат труд и как да извличат ползите от него. Как с конкретни действия да се постигне нещо."

Програмата на концерта на джаз-академията: "Има песен на Емил Георгиев, първият диригент на ЕОБРТ, на Вили Казасян, не е редно точно ние да подминаваме тази музика. В репертоара има за всеки по нещо."

Следващият ни гост, Силвия Илиева, е професор във Факултета по математика и информатика и директор на институт GATE към Софийския Университет „Св. Кл. Охридски“. Изследователските й интереси са в областите на софтуерни платформи, управление на данни, софтуерни процеси, софтуерно инженерство за изкуствен интелект. Къде е джазът във всичко това ли?

"Естествено се насочих към точните науки, интересът ми към големите данни и ИИ бе преди те да станат популярни - в 2015 решихме, че темата е перспективно, от 2019 действаме в тези области. Комерсиализацията е много важна, подпомагаме конкурентоспособността като тестов център на НАТО, участваме и в подготовка на регулациите на ИИ в ЕС. Границата с етиката в развитието на технологиите е доста тънко. Всички сме леко притеснени с използването на ИИ.

Била съм на всички джаз-фестивали, това е задължителната ни лятна почивка. Атмосферата и зарядът на фестивала променят хората и града. ИИ  много може да помогне в областта на музиката, солфежът и математиката имат много общо. Младежката сцена тук е много уютна, световната сцена вечер - харесва ми, че формациите са интернационални, няма нещо, което да не ми харесва  във фестивала."

Константин Зайков, фотограф с две изложби на фестивала - има ли снимката душа?

"Като слушам и снимам, нещата се получават и най-вече когато музиката ми харесва. Първата джаз-среща започва в родния ми Ямбол благодарение на Весо Николов-Червения, после това отива в Сопот. По линията на снимане на джаз ми идват различни идеи, слушам джаз от дете - вкъщи се слушаше само джаз. "Бест джаз фото" е конкурс, в който излъчваме снимки от предишната година, над 140 участници от 50 държави. Успях да привлека Американската фотографска асоциация и сходни от Швейцария и за дунавските страни, намислил съм какво да променя в следващите години. 

Успях да покажа няколко от наградените снимки в Банско - в света има два такива конкурса, надявам се след години този да стане още по-известен. Мисля и за търг на най-добрите снимки от Банско, който да подпомага развитието на младежкия джаз. Любовта ми към джаза е крилата."

Слушаме и архивни записи със Симеон Щерев (вкл. и откъде идва прякора му), спомените му за работата с Милчо Левиев, както и какво са за него импровизациите и разликата им с вариациите. Какво е джазът и за Марио Станчев? "Какъв е смисълът да свириш, дори и по-добре, от Маккой Търнър? Трябва да си проникнат от тази култура, джазът е една култура." И Огнян Видев за "Бели, зелени, червени":

Последен гост днес е Адриана Цанева - какво показа програма "Произведено в България":

"Всичко, произведено в България дава шанс на българите, които представят и произвеждат. Средният бизнес е истината за една икономика. Банско е конгломерат между история, настояще и бъдеще, Идвайки тук не ни се тръгва. Тази година идеята на изложбата ни е синтез на изкуството, хората да си отидат със спомен от джаза."

Още за художниците, които намират своето място в Центъра за изкуство в Банско, както за наградата им "Човек на 21 век" и за археологическите им проекти - в звуковия файл: