Пътешествия в музиката на Средиземноморието

Отличителна черта на най-стария музикален фестивал у нас – „Варненско лято“ е международния симпозиум, който за шеста поредна година събира изтъкнати европейски музиколози в морската ни столица със специално подготвени доклади. Досегашният път на темите, провокирали създаването на доклади минава през теми като „Творческият процес през погледа на композитора, диригента и интерпретатора“, „Немският романтизъм – Брамс, Лист, Малер“, „Френските модернисти, връзките им със съседни държави и влиянието им върху други творци“, „Традиции и универсалност в музиката на Испания. От барока до съвременността“,  a през 2024 обединяващата линия беше „Музиката на Дунавските държави”.

Тази година поредната интригуваща територия, на която подбраните от Хартмут Кронес (прочут изследовател на музиката на Арнолд Шьонберг, едно от водещите имена в музикологията от десетилетия) представители на големи и уважавани университети и висши музикални училища във Виена, Париж, Берлин и София презентираха своите изследвания, беше „Музиката на Средиземноморските държави“:

И тази година модератор на симпозиума беше д-р Пета Цветанова, която преподава история на музиката в Националната музикална академия. Ето каква разказа тя за Радио София – „има няколко аспекта, които са много важни в този симпозиум – от една страна, в докладите се правят анализи и се интерконтекстуализират произведения, които ще се чуят вечерта. За мен беше много интересно да чуя италианския композитор Алесандро Солбиати, който в детайли разказа как е писал своята творба. В същото време е събрана една армия от високо образовани музиколози  - терминологично, истори1ески, фактологично, прецизно всичко е изведено и това е много ценно. Подготвеният слушател най-добре може да потъне в музиката, разбирайки я. Хартмут Кронес, който е легенда сред музиколозите, направи един пълнокръвен додекафоничен анализ на творбите на гръцките композитори Никос Скалкотас и Янис Ксенакис; други доклади бяха в по-широк контекст – политическата ситуация в Испания по време на гражданската война и отражението й върху развитието на музиката; чухме интересен доклад  за френската камерна музика. А личната история, която сподели проф. Иванка Стоянова (български музиколог с блестяща европейска кариера, от години живее във Франция) за това как нейният път нямаше да е такъв, ако не е била срещата й с Пиер Булез, развълнува всички ни. Мен този симпозиум ме обогатява много, научавам много. Той не е само за затворени  теоретични знания, а изпълнява и една много важна функция, която всички ние дължим на музиката – да приобщаваме хората към нея, да я направим разбираема. Да чуят това, което споделяме на симпозиума и да си кажат „много е красиво, искам да съм там, искам да чуя тази музика, да я преживея“. Затова много се радвам, че има все повече и по-разнообразна публика и се задават много интересни въпроси, има общуване, чудесно е.“

Самата Петя Цветанова беше подготвила интересен доклад за творческия път и приноса на Добри Христов в българската култура (нека не забравяме, че тази година отбелязваме 150 години от рождението на голения композитор и педагог).

Три концерта със специално подбрана програма съпътстваха симпозиума – и трите се радваха на пълна зала и подготвена публика. 100-годишнините на авангардистите Лучано Берио и Пиер Булез бяха сред акцентите, като музиката на Берио беше представена и през неговите аранжименти на песни на Бийтълс и през едно от неговите „драматични есета за връзката между певицата и нейния глас“. От италианските композитори звучаха и камерни творби на Ботезини, наричан „Паганини на контрабаса“, на родения в Испания, но творил най-вече в испанския кралски двор Бокерини,  Оторино Респиги и Алесандро Солбиати, като паралелно музиката премина през Франция, където е роден композиторът и архитект с гръцки и румънски корени Янис Ксенакис; през Турция с един от пионерите класически композитори там, френския възпитаник Улви Кемал Еркин и стига до прочутите 5 скици на Марин Големинов, също завършил в Париж при Венсан д‘Енди. И, разбира се, Испания с творби на Хоакин Турина, Мануел де Файа и Хоакин Родриго. Публиката имаше шанса да се запознае и с някои от най-значимите композитори на Турция и Гърция.