Изследване и научен проект на тема "Младежки субкултури в спорта"

В проекта се изследват спортове, които не попадат в мейнстрийма – уиндсърф, паркур брейд и популярния сноуборд. В интервютата са обхванати хора от различни поколения.

"Защо го направихме? Защото субкултурите, макар и не толкова очевидни, могат да ни дадат важна информация за това, какво се случва отвъд повърхността. Всички говорим за локали, за престъпност сред тийнейджърите, но се оказва, че точно представителите на така наречения ъндърграунд (субкултура произлиза от контра култура, различна от доминантната), всъщност са съвсем различни – те са едни страхотни деца, високообразовани със сериозна ценностна система. Искахме да изследваме как се случва всичко и в изследванията, които продължиха доста дълго време, започнахме от самото начало – как се създават субкултурите в България.

Някои от тях се създават още в края на социализма, в края на 80-те и началото на 90-те години, а някои дори още по-рано, като сноуборда още през 70-те година на XX век“ разкри тя и допълни, че до този момент са изследвани повече музикални култури – хипита, метъли, рапъри, но има много малко изследвания за спорта и какво се случва там и този въпрос напоследък става все по-важен.

"Започнахме интервюта още с първите представители на тези субкултури – така наречените "дядовци" , в някои случаи "бащи" и най-накрая "тийнейджъри" в субкултурите.

Това, което прави впечатление, е, че има онаследяване в субкултурите и има една сериозна устойчивост, с изключение на музикалните. Там може днес да си метъл, утре да си рапър и да смениш много бързо средата. Музиката е далеч по-достъпна, докато, за да влезеш в един спорт, особено ако става дума за уиндсърф, или сноуборд, тогава трябва наистина да си посветен на това", направи съпоставка доц. Боряна Ангелова-Игова.

“Един от изводите, които си направихме – в спорта родителите са поставили основа, която децата са надградили, а като че ли в музиката родителите поставят основата, която децата онаследяват и до някаква степен живеят в сянката на родителите си, което тежи. Ако в спорта печелиш златен медал и си пръв, то в изкуството е малко по-различно – как доказваш, че ти си по-добър от някой друг, не е толкова ясно", допълни тя.

По нейни думи промяна има и в тенденциите в миналото и днес. Освен, че сме станали по-богати от 90-те години насам, проблемите, които са имали родителите – как да карат сноуборд, с апрески, или да си направят автомати от винкели, как да си направят сърф саморъчно, гледайки списания…, днес децата нямат тези проблеми, дори изобщо не могат да си ги представят. За тях проблемът е къде ще има вятър, за да отидат да карат, как да намерят време, за да свързват училището със спорта.

Добрите в спортните субкултури са добре и в училище.

"Повечето от децата, които участваха в проучването учат в елитни гимназии – Математическата, Немската... Това автоматично разбива клишето, че спортът не върви добре с интелектуалното развитие - едва ли не ти не си добър в нищо друго, освен в спорта. Това не е така. Децата още от ученици са подготвени за така наречената "двойна" кариера. Спортът им дава възможност да покажат себе си, представяйки се и на двете полета по еднакво добър начин", изтъкна доц. Боряна Ангелова-Игова.

"Много от спортовете, които изграждат спортните субкултури, са скъпи и не толкова достъпни за практикуване, затова в проекта са включени и образователни институции, в случая Националната спортна академия (НСА). Има програма за активни спортисти, на които се дава възможност като частни студенти да изучават повечето предмети, опитваме се това да го развием и при тийнейджърите – във всеки град и община има създадени младежки центрове, които имат финансиране да развиват подобна дейност. Една от идеите на проекта е те да бъдат свързани със спортните субкултури и те да оказват финансово, организационно, логистично съдействие, дори и с база и екипировка, за да могат в тях да бъдат включени повече деца, като много от лидерите в спортните субкултури са готови да сътрудничат и да помагат да се развива техният спорт", разкри още тя.

За повече информация, може да следите темата "Младежки дейности и спорт" в социалните мрежи, а също да посетите събитието на което ще бъде представен проекта, на 19 ноември, от 17:00 часа в НСА.

Чуйте целия разговор на Камен Алипиев-Кедъра.