„Зелените ни поля и гори абсорбират над два пъти и половина повече въглероден диоксид, отколкото емитират битовият сектор, централите на въглища и индустрията“, каза още Щерьо Щерев, който недоумява защо този факт не се коментира нито в чужбина, нито у нас.

„Защо  мълчим и се съгласяваме. Заради тези квоти електроенергията у нас от 2009 година до сега е поскъпнала с 30%. Ако преди 10 години един мВтч е струвал 67 евро, то в края на 2019 цената му е била 88 евро. Квотата за тон въглища е три пъти по-скъпа, отколкото цената на енергийната суровина. Представяте ли си какво убийство е това не само за тецовете, но и за индустрията, която ползва тази електроенергия“, каза специалистът и илюстрира с цифри съотношението между тон въглища, който струва 9 евро, и цената на тон въглероден диоксид, която миналата година се е движела между 22 и 27 евро.

Запасите от лигнитни въглища в района на комплекса „Марица изток“ според инж. Щерев биха стигнали за още 50 години. „Това, са над 2 млрД. тона въглища, които могат да бъдат добити и превърнати в електроенергия“, каза той и припомни, че трите ТЕЦ-а в комплекса произвеждат 45% от електроенергията в страната, а коефициентът на полезно действие на фотоволтаиците е едва 15-17%.

„Колко такива трябва да бъдат изградени, за да заместят топлоелектрическите централи и как ще се отрази това на цената на тока“, попита инж. Щерев и прогнозира, че привържениците на зелената енергия след централите на въглища ще решат да затворят и централите на газ. „Те отиват и по-далеч – оставят ядрената енергетика извън всякакви сметки и на доизживяване. На какво ще разчита България? Индустрията, откъде ще получава ток и на каква цена? Та ние се връщаме в каменната ера“, смята инж. Щерьо Щерев.

Цялото интервю с него може да чуете в прикачения звуков файл.