През 30-те години на XX век във вестник "Щурец" излиза статията "Пътеводител за България – пътища и безпътие". За неин автор е сочен големият наш сатирик, карикатурист, художник и сътрудник на печатните издания "Барабан", "Зора", "Смях", "Маска", "Македония", основател и главен редактор на вестник "Щурец" Райко Алексиев. Когато човек чете текста, изпълнен с ирония, остава с усещането, че е описана част от днешната действителност в родината ни. 

"За България може да се каже, че е свободна страна. Или по-правилно казано – България е странна свобода. По устройство е държава, в която всеки се устройва, както намери. Намира се на кръстопътя на дребните амбиции.

Населението ѝ се състои от бивши, сегашни и бъдещи министри. Занятието на всички се състои в това: сегашните министри да дават амнистия на бившите, а бъдещите – на сегашните.

Страната е разделена на 60 партии, 600 крила, 6 хиляди групи и 6 милиона мнения, като всяко отделно мнение подлежи на разцепление.

Разположена е между границите си, а разположените в нея не знаят никакви граници.

Снабдена е с железници, чрез които най-лесно се стига до катастрофа.

Има добри и уредени прави пътища, обаче поданиците й предпочитат да вървят по кривите, защото са по-утъпкани.

Държавата си служи с телефони, а държавниците – с телефончета.

Столицата ѝ има обществени сгради и улици, като улиците са пълни с уличници, а обществените сгради с общественици. Случва се обаче и обратното – уличниците се настаняват в обществените сгради, а обществениците се пращат на улицата.

Страната има държавен строй, но самият строй не върви под строй.

Държавата се управлява от хора, според случая. Случаите пък се управляват от случайни хора.

България търгува с всички. Но случва се и обратното – всички да търгуват с България.

Националният девиз на държавата е „Съединението прави силата“, поставен върху разединеното Народно събрание, на което му е нужно да намери една сила, която да му направи съединението.

Държавният девиз на нацията пък е „Боже пази България“. В случая Бог е натоварен да пази България, вероятно, защото другите са заети да си пазят частните интереси."

Тази статия е отпечатана през 1933 година. Година по-късно, в утрото на 19 май 1934 България осъмва с манифест за преврат. Той забранява партиите. Само пет години след този акт страната ни става най-силната икономическа държава на Балканите. През 1934 година в България работят 891 по-едри предприятия, а след пет години те са над 2 100.

В интервю доц. д-р Евгения Иванова от РИМ-Стара Загора разказа любопитни факти за безпартийното управление от 1934-1939 година, икономическата мощ на България и емигрантските години на германци, потърсили препитание в страната ни, след Първата световна война.

Тук е мястото да припомним още, че Индустриалната революция в България навлиза в началото на XX век. Тя протича в кратки срокове, но с бурно темпо. Първата вълна обхваща 1901-1904 г., а втората 1909-1912 г. Броят на индустриалните предприятия рязко нараства. Вложеният капитал в тях се увеличава. Нараства и обемът на индустриалната продукция, внедрява се техниката. Основен исторически момент в хода й е обвързването на аграрното производство с индустрията. Увеличава се селскостопанската продукция. Годишният доход се увеличава със 150% в сравнение с 1892-1895 г. Развиват се дървообработващата индустрия, обущарство, зеленчукопроизводство, животновъдство. Активизира се кооперативното движение. През първите 15 години на XX век българската индустрия се развива при благоприятни условия: натрупани капитали, нова митническа политика, разширяване на вътрешния и външния пазар. На първо място е хранителната индустрия, след нея са текстилната, химическата, кожарската, добивната, керамичната. През този период чуждият капитал се включва активно в стопанството на страната, появяват се първите монополи - вълнено-текстилната, мелничарската, тютюневата. Основават се банки: Българска Земеделска Банка (1903 г.) и Българска Централна Кооперативна Банка (1910 г.). Развива се вътрешната и външната търговия. Изгражда се транспортна мрежа - Ж.П. линии: София-Каспичан; Русе-В. Търново; Габрово-В. Търново; Пловдив-Чирпан-Нова Загора; Кюстендил-Гюешево; В. Търново-Стара Загора.

 Това са фактите, а те са категорични, че днес имаме много да наваксваме.