По професии те са различни –  един се занимава с компютри, друг е общественик, трети – собственик на хотел, някои са лекари, а един от тях разработва „умни“ лекарства, които да победят рака. Повечето са българи, сред тях има такива, които от години работят в чужбина. Обединява ги един проект – „Проект  Бузлуджа“.  Чиято цел е да даде нов живот на някогашния замислен като най-мащабен идеологически монументален проект на Комунизма „Дом паметник на БКП“ на връх Бузлуджа. На откриването му през 1981 присъства лично тогавашният Първи Тодор Живков. 

Но макар и грандиозен, Дом паметникът на Бузлуджа има един от най-кратките в българската история животи като паметник. С демокрацията през 1989-та монументът е изоставен на милостта на Природата. Опустошен и разграбван с години, той бива преоткрит във века на интернета. На много места започват да се появяват впечатляващи снимки – някои с изглед отвън – Паметникът наподобява летяща чиния, а други – с поглед от вътрешността. Където, макар и разбити, ясно си личат прекрасни мозайки на обща площ от 550 квадратни метра. И интересът на света не закъснява – във видеоканали се завъртат  клипове от „Чинията“ на Бузлуджа, а монументът дори влиза в холивудска продукция, в рекламен клип  на световноизвестна марка автомобили.  Идват и много туристи, но „Чинията“ продължава да се руши. Стига се дотам, че Областната администрация в Стара Загора забранява достъп до вътрешността на паметника, защото има опасност за живота и здравето на посетителите...

Докато преди десетина години  съдбата на Монумента не преобръща една крехка, но упорита жена – архитект Дора Иванова – председател на фондация „Проект Бузлуджа“. Тя поставя точка в колелото на разрухата и дава старт на мащабен проект – „Чинията“ и мозайките там да бъдат спасени и съхранени за поколенията.  Успява да привлече международен екип от реставратори. Успява дори да спечели финансиране от американската компания ГЕТИ. С тези пари през миналата година екипът на Дора съхранява и консервира оцелелите мозайки от вътрешния кръг на „Чинията“. А тази година целта бе това да се случи и с мозайките от така наречения „външен кръг“. „Мисията е успешна“, казва архитект Иванова. И този път спасяването на мозайките се случва не с външно финансиране, а с помощта на хората.

Четири от мозайките от така наречения „външен кръг“ на „Чинията“ на Бузлуджа са спасени със средства от културни мероприятия през тази година. Останалите десет имат осиновители. Един от тях е онкологът доктор Константин Стоичков.

Преди осемнадесет години той напуска България. Първоначално работи и живее в Париж, впоследствие се мести в Брюксел. Днес доктор Стоичков разработва „умни“ лекарства, които да победят рака.  „Станах дарител без никакво колебание, защото Бузлуджа за мен е един символ на постигнатото от поколения  преди нас. Винаги съм бил за това да се гради, а не да се руши, да има диалог  между хората и всеки да уважава мнението на другия. Аз съм силно привързан към моя роден край, идвам си непрекъснато в България, всяка година идвам и в Казанлък, имам къща в Павел баня.  А от прозореца ми се вижда Бузлуджа“ – така лекарят онколог обяснява решението си да се включи в дарителската акция за спасяването на мозайките от външния кръг на „Чинията“

Красимира Димитрова също е един от дарителите. По образование е доктор по физика. С мозайките я свързва лична история  – изборът коя точно да осинови Краси прави на базата на една картина на Владимир Димитров – Майстора. На която невероятният български художник запечатва образа на нейна родственица от рода Нейковски от Шишковци, Кюстендилско – 17 –годишната Дафина.

Това е и единствената картина на Майстора, която сменя името си –  тя не остава известна като „Българска мома от Шишковци“, а като „Българската мадона“. Моделът от картината е родственица на Красимира Димитрова – била е сестра на нейния дядо, показва проучването, което Красимира е започнала да прави за рода си от 2017-та година. 

"За кампанията "Осинови мозайка“ научих случайно от телевизията. Свързах се с Дора Иванова и я попитах как мога да стана осиновител. Видяхме се и тя ми показа проспект със свършеното от екипа дотук, както и каталог на мозайките. Колебаех се между две. Тогава Дора Иванова ми каза, че едната от тях екипът нарича „Бяло момиче с макове“.  Това беше моята мозайка – защото родственицата ми Дафина е нарисувана от Майстора тъкмо така – на фона на макове и ябълки. На портрета Дафина позира с бяла сая, за съжаление е и погребана така – защото туберкулозата я отнася от света твърде млада – само на 17 години. Веднага направих връзката и изборът ми беше ясен“, разказва Красимира Димитрова.  

Доминик Шпац от Германия също е сред спечелените за каузата.  По професия той е ай-ти – специалист, а по душа и сърце – пътешественик. През 2017-та година Доминик идва в България заради Бузлуджа и оттогава е влюбен в страната ни, признава той. И допълва, че всъщност Бузлуджа го е спечелила за България.

От 13 септември тази година Паметникът на Бузлуджа  вече е със статут на паметник от национално значение, припомни кметът на Казанлък Галина Стоянова

На срещата снощи архитект Дора Иванова представи новите предизвикателства, за да може Монументът да има бъдеще .  Плановете предвиждат още догодина "Чинията" да бъде обезопасена и така да стане достъпна за туристи. Идеята е да бъде осигурен и достъп до Пилона, откъдето се разкриват прекрасни гледки. "Това е технически възможно", казва Дора Иванова и допълва, че в момента екипът приключва финансовия бизнес-план. А сметките показват,  че Паметникът може да се самоиздържа и от него могат да се печелят пари. 

"Работим с два варианта - песимистичен и оптимистичен. В момента на година Монументът се посещава от 50 000 туристи. Ние вярваме, че ако той бъде отворен, веднага след като  това стане поне 40 000 души ще го посетят. Вярваме, че ако бъде отворен и Пилонът, откъдето се разкриват прекрасни  гледки, броят на туристите ще достигне 100 - 200 000 годишно. С подходящи инициативи и културни прояви, това число може да бъде дори удвоено. Сами пресметнете колко пари от билети са това - по 10, 20 или по 30 лева, каквато цена е нормална за посещението на подобни обекти в чужбина. Така че към момента ние имаме база, която може да ни донесе средства, но тя не е оползотворена", казва Дора Иванова.   

Една от главните и най-големи предизвикателства е поправянето на покривната конструкция, защото без нея Монументът остава застрашен. За целта може да се търси външно финансиране чрез заем, който да бъде върнат от продажбата на билети в продължение на 20 години. 

А кметът на Казанлък Галина Стоянова очерта три потенциални възможности по отношение на стопанисването на Паметника. Първата – стопанин, но отговорен, да остане държавата и да направи необходимите инвестиции. Втората – нещата да останат както са сега, но в такъв случай кметът на Казанлък отправи предизвикателство към общинските съветници с третата възможност – да преценят и да поемат предизвикателството и отговорността местната власт да стане стопанин на Монумента, за да може той да бъде възстановен и ползван за туристически и културни цели. За да се "събуди" Бузлуджа.