Вчера Негово високо преосвещенство Старозагорският митрополит Киприан отслужи за четвърти път Божествена света литургия в някогашната църква на с. Запалня – „Св. Йоан Рилски“, останала на дъното на яз. Жребчево. На службата присъства и синът на последния свещеник на храма отец Драган Стойков – 93-годишния Стойко Стойков.

   За читателите на сайта на Радио Стара Загора някогашният учител по руски език разказа, че последната венчавка в действащия храм е била неговата. Той и съпругата му Надежда били тайно венчани от свещеници, приятели на баща му. Венчавката била тайно извършена, дори и от майката на булката на 28.04.1963 г. Селото било полуразрушено, а жителите му, след като става ясно, че заедно с жителите на съседните села Жребчево и Долно Паничарево трябва принудително да напуснат домовете си заради решението да се строи на това място язовир - изселени.

 Бащата на Стойко Стойков – отец Драган е последният свещеник останал да брани до края на 1965 г. изоставената църква от грабители и разруха, въпреки, че селото отдавна останало на дъното на язовира, носещ името на съседното село Жребчево. Постъпил на служба в храма на 1-ви август 1931 г. и отслужва първата си служба на 2-ри август Илинден.

  Храмът е построен с дарения на българите, живеещи в някогашното село Запалня през 1891 г. Отдавна имали мечта да издигнат свой храм, но събитията по време на Старозагорското въстание през 1875 г, Априлското въстание следващата година и на Руско-турската освободителна война не позволили това да се случи. „След Освобождението заможни български семейства идват от еленско и тревненско, изкупуват имотите на бягащите турци и правят дарения за издигането на православен храм. Някои участват с пари, други с труд, трети даряват материали. Майсторите на църквата са тревненски зидари, братята Ненко и Руйо Руеви“- разказва развълнуван сина на отец Драган. Първият иконописец на светците и сцените в иконостаса и на иконите бил Иван Радев, също от Трявна.Църквата е осветена на 19-ти октомври 1892 г. от Левкийския епископ и Сливенски митрополит Гервасий.

  Питам събеседника ми от къде идва името на селото – Запалня. Според него едната вероятност е да идва от турското “заплий“. С това име имало няколко села в някогашната българска територия в пределите на османската държава. А другата възможност е предположението на Цанка Константинова, изложена в книгата й „Топонимията на Казанлък“, че  идва от „запалище“.Така някога българите в този край са наричали местата за производство на въглища, което според г-н Стойков е по-вероятно.

  Синът разказва с много тъга за последните години на своя баща, когато го назначават да служи в с. Копринка и е принуден да изостави църквата на Запалня. Тя остава извън чашата на язовира някъде до 1975 г., когато за първи път по спомените му,  придошлите води на р. Тунджа и от водосбора й разширяват чашата на язовира, който залива църковния зид почти до половината. Църквата остава гордо да напомня, макар и без покрива си -  керемидите му били ограбени през 60-те години,  за някогашните горди и упорити жители на трите села…

  Днес Стойко Стойков, въпреки напредналата си възраст е с добра и услужлива памет за събитията, разказани му от отец Драган Стойков, който на времето отказал да служи в църквата „Св. Димитър“ в Стара Загора. Защото искал да се върне в родното си село или някъде другаде, където ще може да образова простите люде.. За да се противопостави на забраната и ограничеността на своя баща, който му забранил да се учи…

„Някога моят баща бил трезвеник и с Николаки Георгиев настоявали кръчмите в този край да се затворят, за да се пази народната свяст. Но след 9-ти септември 1944 г., не издържал на болката и невъзможността да се противопостави на изселването на хората от трите села и разрушаването и изоставянето на църквата. Потресен бил и от забраната пред Стойко Стойков и двете му сестри да продължат да се учат от новата власт и така се пропил“, споделя с тъга учителят.

  Като спомен от баща си – последният свещеник на Потопената църква, носеща името на закрилника на българския народ Св. Иван Рилски, днес Стойко Стойков пази Контиката на храма и протоколната книга.

  И днес, повече от половин век, на пук на всички превратности на времето църквата издига снага и твърдо стои на каменните си основи с кръста на вярата над входа… Може би защото  „В протоколната книга се пази Протокол от 12.07.1962 г. според който, Църковното настоятелство, решава, че Църквата не е изплатена и затова законът не я лови! Затова тя трябва да си остане като храм, като паметник, като манастир во веки веков да напомня за селището ни!“

 В звуковия файл чуйте интервюто със Стойко Стойков, син на последния свещеник на Потопената църква в яз. „Жребчево“ Драган Стойков: