Тази вечер в 17 ч. в главното фоайе на сливенската Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ ще се открие изложбата „И будеше за бунт сърцата…”, посветена на 200 г. от рождението на Добри Чинтулов. В изложбата са застъпени книжовната, литературна и езиковедска дейност на Чинтулов  с представянето на  всички издания на неговата поезия и издадените почти 100 г. след неговата смърт „Ръкописни учебници“

  Събитието е част от програмата за отбелязване на значимата годишнина и на празника на Сливен - Димитровден.

  В дванадесет табла и десет витрини  много снимки и документи от Държавния архив се показват за първи път заедно с периодични издания и книги, представени са  основните етапи от живота и делото на видния възрожденец. Добри Чинтулов е изключително скромен - много от неговите произведения са подписвани с инициали, а една голяма част от творчеството си сам е унищожил  през 50-те години на 19 в., когато е бил преследван в родния Сливен. 

  Той е личност с широки познания и много приноси - като поет, радетел на съвременния български език, сам твори музиката на редица от своите бунтовни  стихове с цигулката си, които народът бързо харесва и запява като народни песни, учител, преводач, превел и направил компилации от руски учебници по всички тогавашни предмети, борец за църковна независимост. През 1871 г. участва в Цариград на народно-църковния събор, като делегат. В оригинал е представен протоколът, с който Чинтулов е избран за делегат, както и бележките му по проекта за Устав за управлението на Българската екзархия през същата година. 

  „Наред с  родословието на бащиния му род, неговото семейство, е отделено внимание на  годините на учение, обучението му в Одеската Херсонска духовна семинария. Подбраните материали  са свързани с престоя му в Одеса, където Чинтулов се възхищава от Пушкин и Лермонтов, запознава се и с творчеството на поетите Жуковски, Батюшков, Хомяков, които стават негови учители в поетическото му поприще.“, разказва директорът на Регионалната библиотека „Сава Доброплодни“ Росица Петрова.

   Някои от неговите съученици и видни личности на българското Възраждане също присъстват в изложбата -  Ботьо Петков, Иван Богоров, Найден Геров,  Сава Филаретов, отец Натанаил, Захари Княжески от Стара Загора, Елена Мутева. С тях работи за изграждането на българския книжовен език, създават свой литературен кръг.

  "Добри Чинтулов написва  първите си стихове в Одеса, които се приемат радушно  от българската общност там. Поезията му е откровение, зов за борба, пише за съдбата на българския народ.. Затова го определяме като бунтовния поет на 19 в. " разказва Росица Петрова.

"Изложбата показва първите му публикувани стихове в „Цариградски вестник“ и в книгите „Разна любовна песнопойка“/Белград, 1858/, „Цигулка с народни и любовни песни“/Браила, 1869/, „Наука за песнотворство и стихотворство“/Одеса, 1871/ и др.  Може би интерес ще предизвика  оригиналът на съчинението на Чинтулов „Справедливо ли е мнението за преселването на душата“. В изложбата е намерило място и Свидетелството за завършване на Херсонската семинария. Част от представените архивни документи са предоставени от Историческия архив на НБ „Св.св.Кирил и Методий“. Не е истина, че между П. Р. Славейков и Добри Чинтулов е имало  лоши отношения и вражда между двамата. Той е бил много кротък и скромен човек, не се е стремял да блесне пред съгражданите си. А в музея на Славейков в Търново се пази тетрадка, в която дядо Славейков е преписал стиховете на своя съвременник. Известни са и писма на търновеца до Добри Чинтулов, в които той признава, че  счита за свой учител в поезията.

  Важно място в  изложбата е отделено и на участието на сливенския учител в борбата за църковна независимост. От този етап в живота му са  оригиналния протокол на Сливенския епархийски съвет за избора  му  за представител на Първия църковно – народен събор в Цариград през 1871 г. и негови бележки по проекта за Устав за управлението на Българската екзархия /1871/. Показани са оригинала на речта му при посрещането на Сливенския владика Серафим в града /3 юни 1873г./ и стихотворението „Двама приятели“, което поетът му посвещава и документ на Сливенския губернатор за дейността на Чинтулов като член на Сливенския градски съвет веднага след Освобождението на Сливен  /5 януари – 17 април 1878г./.

    "За жалост Добри Чинтулов  има нелека съдба.  След загубата на съпругата му Анастасия и сина му Петър, който умира на 22 г. , болен и полусляп остава самотен в края на живота си. Но все пак, доживял да види Отечеството си свободно, умира на 27-ми март 1886 г. , изпратен от сливенското гражданство. До днес Сливен почита тържествено годишнините от неговото рождение и смърт", завърши Росица Петрова 

На откриването на изложбата ще бъде представен и био-библиографският указател „Добри Чинтулов“ издаден от РБ “Сава Доброплодни“.

Изложбата се организира от Регионалната библиотека в партньорство с Община Сливен, Националната библиотека „Св.св.Кирил и Методий”, Регионална библиотека „Петко Рачов Славейков” - Велико Търново, Държавен архив - Сливен и др

 В звуковия файл чуйте представянето на изложбата от Росица Петрова, директор на Регионалната библиотека "Сава Доброплодни" в Сливен.