Четири самодиви,  облечени в бели премени и с развети коси омагъосаха старозагорци в центъра на града със загадъчната си красота и песента по стихове на Христо Ботев…

  Всъщност това е нов, нестандартен начин, по който актрисите от Театър „Алм алтер“ на Софийския университет искат да срещнат хората с музиката и словото, с театралното изкуство и да накарат повече от нас да се запознаят с „Царството на самодивите“ на Иван Вазов и творчеството на патриарха на българската литература.

  Това е проект, който реализирахме преди няколко месеца и искаме да покажем самодивите като неизменна част от българската народна култура. Да играем пред старозагорци за нас е радост. Целта е да запознаем хората с творбата и с митологията и цялото вълшебство, което ги заобикаля. Искаме да накараме хората да прочетат поемата на Вазов – „Царството на самодивите“, разкриват целта на краткото представление на открито Михаела Загорова и Станимира Димова. Очакват ги срещи с жителите на Трън, Пловдив и други селища за да направят своето национално турне. 

 Представлението първоначално е със заглавие  „От А до Я за Вазов“ с режисьор Николай Георгиев. Песента, по безсмъртното стихотворение на Христо Ботев „Хаджи Димитър“ се родила съвсем спонтанно в началото на репетиционния процес. “Всички познаваме този текст много добре, четем го и го учим…  Но някак си не сме го срещали толкова често, не сме го чували и като песен. Запитахме се с приятелката ни,  Мария Ганчева, която учи мюзикъл в Дъблин– как би звучало това стихотворение като песен и … просто запяхме… След като нашата хореографка и зам-директор Петя Йосифова -Хъркинс  показа миниатюрата на режисьора Николай Георгиев със самодивите, той каза – „Това ще бъде!“, разказва Мариела Димитрова за избора на ботевата творба да звучи като песен.

  Това представление е възприето много радушно на провелия се наскоро Международен театрален фестивал „Алтер его“ пред публиката, която не познава самодивите, при това на български и остава  очарована от непознатия и вълшебен свят на самодивите.

  Момичетата са с дълги коси, облечени в автентични бели кенарени ризи, които са на повече от 100 години и с ръчно изплетени на една игла дантели на ръкавите и пазвите и плетени колиета с цветчета, подарени им от хореографката Петя Йосифова Хънкинс. "Все пак самодивите са същества на гората, на дивия свят, на природата, така, че тези ръчно изработени украси и накитите ни са вдъхновени от волността на самодивите", казва по този повод  Станимира Димова.

  Старозагорци, пред които се представиха самодивите останаха очаровани и възхитени от неочаквания и нестандартен допир с изкуството. Като изразиха благодарността си за подаръка, който им направиха, признаха „ Изпитах душевна радост и удивление! Да продължават да пазят нашия фолклор, който е прекрасен и неповторим. Докато го пазят, ще сме живи...Още повече се разчувствахме, като чухме стиховете на Ботев!  Не хващайте пътя за чужбина, останете в България!  Вие сте красотата, цветята на България! Ние се надяваме на вас! И продължавайте да се раздавате за публиката!“  

  Валерия Димитрова , признава, че постоянно търсят срещи с публиката в други пространства. Да играят на сцена, за младите актьори на Николай Георгиев не е предизвикателство. Искат да влязат в градска среда, в гората, навсякъде, където хората могат да се разкрият и човек се среща с човека... Това е алтернативният начин на общуване с публиката. 

 Представлението е част от проект на театралната студия на Софийския университет 4Кл. Охридски", финансирано от едногодишния грант на Национален фонд "Куртура".

 В звуковия файл чуйте репортаж от срещата на самодивите на Театър "Алм алтер".