На Сирни заговезни всички роднини се "прощават", като по-младите отиват у по-старите, синовете и дъщерите у родителите, кръстникът у кума и т.н. Самата прошка се иска като по-младите правят три поклона, целуват ръка на по-възрастните и казват "Прощавай!". Затова празникът се нарича още и Прощални заговезни. 

На този ден според църковния канон се четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви".

Извън обредността на днешния празник, искането и даването на прошка е дълъг и сложен процес, който ни освобождава от чувства като гняв, раздразнение, негодувание срещу друг, близък човек. През етапите на този процес ние осъзнаваме причините, довели до появата на тези чувства, и правим своя осъзнат избор да се освободим от техния товар.

"Прошката е път. Прошката не са  просто думи, а финала на пътя, който аз съм извървял. За да простиш, трябва да разбереш. Ако разбереш, не можеш да не простиш." - така накратко определя символиката на днешния ден за прошка психологът Дончо Донев. В предаването "Моята неделя" доцентът по психология уточни, че има различни психологически аспекти на самия ритуал по прощаване, а българската ритуална обредност се е извършвала с изключително важна психологическа последователност, важна за ежедневието ни. 

"Българският народ е изключително мъдър. Той има уникална психотерапевтична система, която се намира в нашия фолклор", обобщи доц. Донев.

Какво е психологическото значение на ритуалите в деня на Сирни Заговезни, и коя е най-важната стъпка по пътя на прощаването - чуйте в прикачения файл и интервюто на Станислава Раянова с доц. Дончо Донев.