Годината е 1920 –та. Великата Октомврийска революция лишава от дом и родина много руси, които симпатизирали на Императора и стават част от така нареченото белогвардейско движение.  

Капитан Пьотр Калитин, офицер от армията на Врангел,  е един от хората, намерили  убежище страната ни. Фамилията му издава - това е по-малкият брат на загиналия в боевете край Стара Загора през лятото на 1877-ма година подполковник Павел Калитин. И така, през 1920-та година генерал Калитин намира спасение от гоненията в България, разказва Райна Антонова, старши уредник отдел "Нова история" в Регионалния исторически музей под Липите. 

Това е много тежък момент от живота на генерала – той губи родината си, малко преди това - и  съпругата си. Дъщерите му остават в Русия, не може да поддържа връзка с тях, на всичко отгоре е и без никакви средства.  Но тук се намесват старозагорци - узнали, че братът на спасителя на Самарското знаме е в България, те му отправят официална покана за посещение в града. 

На 20 септември 1920-та година генерал Пьотр Калитин пристига в Стара Загора. Посрещнат е с мило тържество, устроен е и прием в негова чест, разказват вестниците от онова време. 

Старозагорци обаче правят и нещо повече - в продължение на три години те поемат изцяло издръжката на генерал Калитин. И той се превръща в сина на Стара Загора.  Днес в Регионалния исторически музей под липите се  пазят много интересни документи –  

всяка стотинка, дадена  за Пьотр Калитин, е стриктно описвана – от кого е получена и за какво е дадена от тогавашния кмет на града, Михаил Сливков, разказва Райна Антонова от Регионалния исторически музей в Стара Загора.

Генерал Пьотр Калитин остава три години в Стара Загора. И заедно с втората си съпруга се мести в Париж, където живее доста бедно в пансион за пенсионирани руски офицери. Налага му се да мие автомобили, да работи като чистач, разсилен в дома на графиня Мещерская. 

Но старозагорци отдават нужното - на подвига и саможертвата. И не забравят падналите за свободата на България.