Европейски законодателен акт за промишленост с нулеви нетни емисии беше представен от Европейската комисия през март. Предложеният регламент е ключова част от Индустриалния план на Европейската зелена сделка и има за цел да гарантира, че най-малко 40% от търсените чисти технологии в ЕС се произвеждат в Общността до 2030 г. 

Бъдещият регламент е продължение на европейската промишлена стратегия от 2019 г.  Целта на новата законодателна рамка е да насърчи производството на чисти технологии в Общността. Това съобщи на брифинг, организиран от Бюрото на ЕП в България, евродепутатът Цветелина Пенкова от Групата на социалистите и демократите, която е докладчик по ключовия законодателен акт. Тя подчерта, че през 2030 г. глобалният пазар на чисти енергийни технологии ще достигне до 600 милиарда евро годишно. 

"България има реален потенциал да привлече много чуждестранни инвестиции за производство на такъв тип устойчиви технологии, което ще гарантира високоплатени работни места", отбеляза евродепутатът. Тя предупреди за неравностойна конкурентна среда в рамките на Съюза заради държавните стимули, които лидери като Германия и Франция могат да предоставят, за да привличат такива производства. На този фон Пенкова обясни, че полага усилия да се избегнат подобни дисбаланси в бъдеще.

Предложението подкрепя осем стратегически технологии с нулеви нетни емисии. Това са: слънчеви фотоволтаични и слънчеви топлинни технологии; вятърна енергия от наземни инсталации и енергия от възобновяеми източници в морето; батерии и акумулиране; термопомпи и геотермална енергия; електролизьори и горивни клетки; биогаз/биометан; улавяне и съхранение на въглерод; и мрежови технологии (които включват и интелигентни и бързи електрически превозни средства).

Новият регламент ще поставя акцент върху енергийните ядрени технологии като стратегически инструмент за постигане на зеления преход. На този фон пред България, като страна с опит и експертиза в тази област, се разкриват сериозни възможности. Пенкова изрично подчерта, че малките модулни реактори, които навлизат в САЩ, все още не са "достатъчно развита технология в Европа". 

Очаква се законодателният акт да бъдат готов през юни, а гласуването в пленарната зала е планирано за октомври.

На въпрос на Радио Стара Загора идва ли краят на въглищната енергетика и какви са алтернативите пред  "Марица изток", Цветелина Пенкова отговори, че по чисто икономически причини енергията, произвеждана в минно-енергийния комплекс, няма да бъде конкурентна заради високата цена на CO2 емисиите. Скъпият ток няма да е рентабилен за консумация нито от домакинствата, нито от индустрията.

Тя определи като "красноречиви" сроковете за закриване на въглищните централи, поети от българските власти и същевременно разкритикува досегашните им действия, припомняйки напредъка на Полша по пътя й към декарбонизация.