На 14 юли се навършват 116 години от битката при Ножот – най-голямото и кръвопролитно съоръжение на четите от Вътрешната македоно-одринска революционна организация след Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година. Битката се разиграва около връх Ножот, близо до село Ракле, а снимките и разказите за битката се разнасят из целия свят. В тази битка обединени чети на ВМОРО с обща численост 200 души се бият с 3000-на турска армия, разказва Райна Антонова –  главен уредник в отдел „Нова история“ в Регионален исторически музей Стара Загора.

В битката при Ножот дейно участие взимат двама старозагорци, чиито имена днес са почти забравени, разкрива Райна Антонова. Това са Тодор Дечев и Тодор Чанлийски.

Макар да се намира нетолкова близко до етнографската област Македония, Стара Загора е дала мнозина войводи, политици и общественици, които прегръщат каузата за национално обединение на всички български земи. Достатъчно е да споменем имената на Иван Гарванов – председател на Централния комитет на ВМОРО, на Андрей Тошев, който е министър-председател на България през 1935 г. Знаят ли обаче старозагорци за Никола Жеков – племенник на братя Жекови, загинали в Старозагорското въстание през 1875 г. и каква е неговата съдба? 

Битката при Ножот е увековечена в стихотворението на известния варненски общественик Иван Грудев през 1992 г.