1427 лева е чистият месечен доход за издръжка на живота на един работещ, който живее сам, а за тричленно семейство от двама възрастни и две деца сумата е 2568 лева. Това сочат данните на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ за третото тримесечие на годината.

За една година спрямо септември миналата година необходимият доход за издръжка е нараснал със 107 лева за един работещ и със 192 лева за семейство.

Повече от две трети от работещите в страната или над един милион и седемстотин хиляди души получават под заплатата за издръжка.

В анализа на синдикалните експерти се посочва, че през третото тримесечие ръстът на дохода за издръжка е по-скоро следствие от ръста в цените при нехранителните стоки, най-вече петрола и производните горива, ток и парно, докато при храните се наблюдава забавящ се темп, но средната стойност на тази група остава на по-високи нива спрямо предходната година.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров подчерта, че над 40 процента от хората с трудови възнаграждения или един милион и седемдесет хиляди души получават до 1000 лева:

"Независимо от това, че заплатата за издръжка отбелязва слаб ръст, вече при достигнати по-високи бази, натрупани през предходната година, тя продължава всъщност да е химера за много от българите. Две трети, както става ясно тук, от нашите изчисления, се осигуряват на по-нисък доход от заплатата за издръжка. България всъщност има най-високите цени от гледна точка на най-ниските доходи".

Общата стойност на така наречената малка потребителска кошница от 20 жизнено важни стоки в България е 56 евро. Ръстът на цените в нея за една година е над 15 процента. Българите, които получават минимална заплата, могат да си я купят седем пъти. За сравнение, в Испания с една минимална заплата тази кошница може да се купи 25 пъти, а в Германия – 34 пъти.

КНСБ настоява в бюджета за 2024 година да има поне 15 процента ръст на работните заплати, което би довело до 10 на сто реален ръст след елиминиране на инфлацията.