На 21 май църквата почита Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена. 

През 313 г. император Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия.

Той благоговеел пред знамението на Кръста, на който е бил разпнат Исус Христос. Императорът изпитвал желание да го открие, но смятал себе си за недостоен, тъй като като воин е пролял много кръв. Помолил своята майка - Елена, която водела благочестив живот, да отиде в Светите земи и да открие кръста. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус.

Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата "Свети Апостоли" в Константинопол, а градът 16 века носи името му.

Празникът има важно място в българския обреден календар. Според народните вярвания на този ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че "Еленка и Костадин носят градушката в чувал". 

Това е и денят на игрите върху огън - в някои райони на Странджа св. св. Константин и Елена се почитат с нестинарски танци.