Къде свършва страхът и започва Надеждата - по този въпрос много може да ви разкаже, каже и покаже гостът на Радио Стара Загора на Светли понеделник. За някои той е човекът, който показва Живота такъв, какъвто е, в Централна и в Южна България. 

Други свързват името му със съграждането на храм в Казанлък. 

За трети той е синоним на надежда,  защото са го срещнали в разгара на пандемията, когато  на два пъти той бе доброволец в Covid - отделението на казанлъшката болница. 

Така или иначе - зад всички тези дела стои едно име - това на кореспондента на БГНЕС и на БНТ за региона, Иван Янев. Който преди около десетина дни получи и отличието на вестник 24 часа " Достоен българин" 

"Аз съм като всички останали, само малко по-отличен, но това не е от значение",  казва Иван.

Какво е да съградиш църква и как се е стигнало до това решение - "идеята не беше моя, а на колегата ми Мартин Карбовски", разказва Иван. Пак беше по времето на пандемията, когато се страхувахме да не се заразим и се бяхме качили на вилата ми, правехме си творческите планове и се разхождахме на въздух. При една такава разходка Мартин ме попита за имот, близо до моя. Разказах му че парцелът е частен и че засега не се планира там да се строи нещо. Той пък каза, че усеща енергия на това място и предложи да го купим и да изградим  църква.  Само го погледнах и се обадих на собственика - той е мой роднина, насредник е на Ганьо Сомов - бай Ганьо, та, обадих му се и човекът каза - идвам. В рамките на час  от предложението на Мартин, до срещата със Румен Сомов - вече имахме сделка.  

Оттам нататък оказа се, идвало трудното - търсенето на майстор. Защото е грях да печелиш от градежа на църква, а явно на хората не им се работи за без пари.  Няма случайност - срещнахме  Георги Лолов. Който, като чу за какво става дума, веднага ни каза: "аз съм Вашият човек, имам и опит – строил съм черкви". И вече имахме майстор. 

С проекта беше лесно, е преправяхме го няколко пъти, за да стане по-добре. Решихме да облечем църквата с камък - тя е извън града, нямаше да й отива да е само на хоросан, искахме да се впише в средата. Започнаха да зидат с камък майсторите,  изпратих на Мартин поредните снимки  - имаме строежа документиран кадър по кадър, а той ми върна снимка със стрелка и въпрос – „какво е това“.

Вгледах се и - там, където беше посочил Мартин, имаше лик.  Аз видях образа на Исус. Жената, която впоследствие изографиса църквата видя и други образи, но най-ясното изображение е на Христос. А това ни даде още по-голяма вяра, да завършим започнатото", разказва Иван 

Четири години и половина отнело построяването на църквата" Събор на Свети Архангели". Името й и освещаването направил лично  Старозагорският митрополит Киприан.  

"За нас беше голяма чест това, дойдоха на откриването над 500 души, получи се хубав празник. И днес много хора идват," разказва Янев

Споделям му, че ми е малко странно едно по-ранно негово твърдение – че заради страха двамата с Мартин се изолирали по време на пандемията. В момента, в който чува това, Иван се усмихва, защото знае какви ще са следващите ми думи и къде ще го „заведа“  - в  някогашното covid-отделение на казанлъшката болница. Където на два пъти той бе доброволец, в най-големия ужас на пандемията.

"Казват, че като имаш страх от нещо, трябва да го пребориш – ако е от високо – ще скочиш с парашут или пък ще летиш, ако е от водата, ще се научиш да плуваш. Беше тягостно време – всеки ден слушахме колко е страшно, то и страшно беше. И си казах – ако ще умираме, няма какво да се направи, но ако можем да се спасим – то аз участвам. И така на два пъти станах доброволец в отделението", обяснява решението си Иван.

Преди дни  той получи отличието на "24 часа"  "Достоен българин". Заради работата му по време на пожарите в Сакар планина. Работа, която можеше да му коства живота и която го срещна с още един Достоен българин –  19-годишният Светослав от Свиленград, момчето за чиито живот се бориха в продължение на седмици, а и месеци лекарите от клиниката по изгаряния Свети Георги в Пловдив.

Сега Иван има нова кауза – неговият спасител Светльо в момента води тренировки по футбол за деца. И много иска да продължи да бъде треньор по футбол, на младежи, на професионални играчи. За целта трябва да изкара треньорски курсове. 

"Събирането на средства за тях е кауза на колегата ми от БНТ Аделина Радева, която припознах като своя", споделя Иван. 

 А Светльо пък е почитател на хърватския футбол, така че курсовете за треньор ще изкара вероятно тъкмо там, в Хърватска. Питам дали ще може да се случи откъм чисто здравословна гледна точка. "Да", отговаря Иван, "Светльо вече е добре и временното забавяне на мечтата му свърши".

"Много хубаво е да усещаш кръг на Добро – ето, това момче е сторило добро за мен и за много хора, като доброволец – защото с риск за живота си, той помага за гасенето на пожара, спаси имуществото и на непознати. А после пък те помогнаха, за да бъде спасен той самият. И когато тази верига на доброто се затвори, се чувстваш добре, сигурен, имаш надежда", казва Иван

Питам го за формулата  веригата на Доброто да се затвори за всички нас . 

"В началото споменахме нещо за хората, които са силни зад клавиатурата. Е, начинът е да ги накараме да излязат от измисления свят. За да направят реалния  по-смислен и по-хубав", казва Янев.