Филмът третира взаимоотношенията между емигрантите в най-големия в страната бежански център и местната общност.

20-ти юни е обявен от ООН за Международен ден на бежанците.

Заснемането на филма е финансирано от правителствен Фонд за изследвания в областта на изкуствата и хуманитарните науки на Великобритания, каза за Радио Стара Загора авторът доц. д-р Евгения Маркова, преподавател във факултета по право и икономика от Университета на Брайтън, Англия:

„Кандидатствах за едно мониторингово изследване  в областта на социалните политики. Фокусът беше върху регистрационно-приемателните центрове в България. Целта беше да говоря с бежанците във всичките шест лагера в страната.

Идвайки обаче в Харманли, в центъра, докато живеех в града, аз усетих едно напрежение и разделение между местните хора – например собствениците на малки магазинчета бяха много доволни от присъствието на бежанците, защото поддържат бизнеса им. В същото време, чух и другите гласове, които казваха: “ Мен ме е страх да минавам по моста на Харманли през зимата, не ми е комфортно да се разминавам с една група от 20-на младежи“.

И когато се върнах в университета, споделих с колеги, че според мен е много важно да знаем не само какво се случва в лагерите, но и за местните хора. И тогава решихме, и бях финансирана от този фонд да направим документален филм, в който да съберем местни и бежанци, и едната страна, и другата да видят, че и при едните, и при другите има борби, страхове и опасения.“

Според д-р Маркова,  има такъв начин, ако се разберат, бежанците и местните хора да живеят заедно в мир. Или по-специално за тези, които решават да минат от другата страна на моста и да се установят в Харманли. По моста на Харманли минава най-краткия път от бежанския лагер до центъра на града.

„Намерихме много примери на сближаване между местните и бежанците“, разказва още Евгения Маркова:

„Например, разговаряхме с един бръснар, бежанец, който разказваше как в неговата бръснарница идват не само други бежанци, но и много местни хора, защото им харесва, че той не просто ги подстригва, но им обръща повече внимание.“

„Много интересно нещо се случи и в лагера – един сириец, Яхия Хонси, който миналата година получи българско гражданство, започна да тренира момчетата там по футбол. И започна да организира мачове с местния юношески футболен отбор. Това са първите примери за приятелства между млади хора от едната и от другата страна.

Много се надяваме, че нашият филм ще подтикне и местните хора, и бежанците да искат да опознаят по-добре другия.“

Филмът ще се разпространява свободно, той е преведен на английски, ще достигне до европейските институции и до съседни на България държави. Ще бъде преведен и на арабски, за да достигне и до максимален брой бежанци.