"Това е един акт, който възстановява пълния суверенитет на българската държава след период от 3 десетилетия, в която тя номинално се води трибутарна и васална на Османската империя. Истината е, че още след Съединението през 1885 г. страната ни води независима вътрешна и външна политика. Това се дължи на политици най-вече като Стефан Стамболов, който спира грубата руска намеса в българските дела, Константин Стоилов и министър-председателя през 1908 г. Александър Малинов. Моментът за обявяване на независимост вече е назрял. Съществена роля играе и самият княз Фердинанд, правителството на Демократическата партия обаче е водещо в този процес. Не бива да отричаме обаче и заслугите на самия бъдещ цар Фердинанд, който по линия на дипломатическите си контакти е много активен." Това заяви в интервю за Радио Стара Загора проф. Пламен Павлов от Великотърновския университет. Той добави: "През 1908 г. имаме вече една добре въоръжена и силна армия. Турските заплахи и сръбската агресия, подтиквана от Русия, по време на Съединението вече са невъзможни. Неслучайно България е наричана Япония на Балканите. Това е показателно каква държава сме имали. 22 септември 1908 г. е знаменателна дата, но тя не е сама за себе си. Има приемственост още от борбите за освобождение."

Що се отнася до дебата за национален празник, проф. Павлов коментира, че Освобождението, Съединението и Независимостта са толкова свързани помежду си, че всяка от тези дата заслужава да бъде национален празник.

Цялото интервю на Десислав Тенев с проф. Пламен Павлов може да чуете в прикачения звуков файл.