На интересна и рядка находка попаднаха археолозите при проучванията на светилището до новозагорското село Караново. Обектът е бил проучван още през 80-те години на миналия век. Новооткритият постамент с надпис, от 10 реда на старогръцки, е посветен на жена философ от трети век – Юлия Флавия Магна, нещо което не е било типично за Римската империя и за тази част на Тракия. „Постаментът е изработен от мраморизиран варовик, със завидни размери – височина 170-175 см, ширина при капитела 70-75 см, който е много красив, а тежестта му е приблизително 1,5 – 1,6 тона.“, съобщи за Радио Стара Загора археологът проф. д-р Борис Борисов и припомни, че разкопки на светилището край с. Караново и любопитни открития са правени още през 80-те години на ХХ в.

  „От данните от надписа, който не е окончателно проучен и преведен, става ясно, че Юлия Флавия Магна е била съпруга вероятно на римски консул, много висока позиция в римската управленска йерархия. Също така става ясно, че посветителят – този, който е посветил надписа на  жената философ, е Луций Геминий Тертул. Той също е бил на висока позиция в йерархията, защото е бил член на конническото съсловие и финансов прокуратор на провинция Азия.“, поясни археологът. Предстои допълнителна работа по разчитането на надписа от един от най-добрите епиграфи у нас – д-р Николай Шаранков.

  При предишните проучвания на светилището, са били разкрити три ранно-християнски базилики. Първата е била разрушена след бунтовете на готите през 376-378 г. Новата, издигната върху нейните останки, загива по времето на хунските нашествия  - вероятно през 441 г. или през 447 г. "През първата половина на VI  в. е била построена нова базилика, при която са прибавени две нови абсиди и става трикорабна и триабсидна базилика с два входа – от запад и от юг.", допълни разказа за разкритията  на обекта проф. Борисов.

  Сред интересните находки са различни оброчни паметници с различни размери – 9 от оброчните плочки са на Тракийския конник, торсо от статуя на Тракийския конник, фигури на Зевс и Хера с олтара между двамата и орела, атрибут на върховния гръцки бог, оброчни плочки на Аполон, Асклепий и Хигия с Телесфор, Трите нимфи и др.  Всички тези находки доказват, че светилището е било посветено на различни божества.

  Друг интересен факт, свързан с обекта край с. Караново, е че в края на XIX  в. тук е намерен голям надпис от 202 г., свидетелстващ, че светилището е възобновило култа  към  бог Сабазий – трако-фригийско божество, чийто произход идва от Мала Азия, закрилял живата природа и растенията…

  Намереният мраморизиран постамент е изложен в залите на историческия музей в Нова Загора.