Протести в сектор "Земеделие" заради предложения от Европейската комисия първи вариант на политиките в сектора за следващия програмен период,  очаква евродепутатът от ПП "Възраждане" Станислав Стоянов 

Едно от предложенията, залегнали в работния вариант на стратегията за развитието на селското стопанство за периода 2028-2034 година, е намаляване на общото финансиране за земеделие с около 1/5, спрямо сегашния седемгодишен период. 

„Предстоят обсъждания, но ако предложението остане непроменено, парите за земеделие за България ще бъдат намалени с около 21 процента“, каза за предаването "60 минути повече  - бизнес" на Радио Стара Загора евродепутатът от ПП„Възраждане“ Станислав Стоянов.  

Той потвърди, че за следващия програмен период  Европейската комисия предлага също и и сливане на два от структурните стълбове –  за преките плащания за земеделско продукция  и  за подпомагане на земеделските райони.  

„Опасенията са, че това може да усложни още повече процедурата за достъп до парите,  въпреки декларираните намерения за опростяването й и за намаляване на бюрокрацията. Но думите са едно, делата -  друго“, коментира евродепутатът от ПП „Възраждане“

Според него, предизвикателството в новото предложение е в намаляването на средствата за замеделие, което ще се отрази най-вече върху дребните и средните стопанства.

„Едрите стопанства се очаква да се справят добре, но пък дребните и средните стопанства са много важни. И  без това в България тази компонента е много намаляла към момента,  защото земята се обработва от едрите земеделци, а дребното и средното производство е изкючително несъразмерно“, коментира Стоянов.  

Плановете на ЕС са свързани също и  с въвеждане на ограничения и тавани за директните плащания след 2027 година. Идеята е по този начин парите да не остават основно в едрите фермери, а да достигат и до средните и дребните земеделски стопанства.

Според евродепута от ПП „Възраждане“ Станислав Стоянов, тази мярка би била полезна, но под условието, че за да може да сработи трябва да се прилагат правилата и да бъдат въведени гъвкави механизми за средните и семейните ферми. 

"Това налага стриктен контрол и политики с оглед на нуждите на различните видове стопанства", подчерта  Стоянов.

В следващиея програмен период за България са отредени над 6.5  милиарда евро за земеделие, според първия вариант на предложението на ЕК. Според статистиката, страната ни е поставена на 12 –о място сред останалите страни членки, а тази сума означава, че за земеделие страната ни след 2027  ще може да разчита на повече средства отколкото Дания, например.

„Моята информация е за около 6.2 милиарда евро, което е значително намаление от 7.9 милиарда сравнено с предишната седемгодишна финансова рамка, това са около 20 процента. Но те сами по себе си имат по-голяма финансова тежест, защото си давате сметка, че това, което е била стойността на една продукция преди седем години, сега има една инфлация, тя не може да бъде пренебрегната. Наместо да индексираме тази инфлация, ние намаляваме още парите за земеделие. Това е така, защото се прехвърля ресурс –  за военна инфраструктира и такава, която те наричат с "двойно предназначение" – за военни и граждански цели. Паричен ресурс се прехвърля и за превъоръжаване на Европа, както и за изграждането на "стената от дронове". Един от инструментите които са ощетени, е тъкмо общата селскостопанска политика", посочи Стоянов.

Има ли гаранция, че планираните в първия вариант за общата селскостопанска политика на ЕК след 2027 -ма,  300 милиарда евро, ще останат толкова и че част от тях няма да бъдат прехвърлени към други, по приоритетни политики за Съюза –  „в момента гаранция няма за нищо“, каза евродепутатът от ПП „Възраждане“.  

„Има много сериозен отпор от страна на земеделците на европейско ниво и включително на ниво Европейски парламент има изключително голямо недоволство към този първи вариант на общата селскостопанска политика, която ЕК ни предложи и чието обсъждане вече започна в Европейския парламент.

По думите на Стоянов недоволството е свързано  от една страна, с намалените средства за земеделие, а от друга – с намерението  за отваряне на европейските пазари за така наречените  „трети страни“. 

„Споразуменията не засягат само земеделската продукция, те дават възможност и на европейската индустрия защото тя, от своя страна,  стъпва на тези пазари също, но от друга -  отварят нашия за внос на земеделска продукция. 

Земеделските производители в Европа следват все по-скъпи стандарти, и условия, свързани със зелените политики, по отношение на препарати, работна ръка и условия на труд,  които техните конкуренти обаче не следват.  Оттам идва едно конкурентно предимство, което когато се отвори така смело пазарът на ЕС, буди недоволство. И на фона на това, ние имаме заявено намерение за свиване с 20 процента на парите за земеделие в Европа.  Нещата не са добре, ще има сериозни протести на европейско ниво, това е моята прогноза . Отсега се вижда много сериозно недоволство. С основание“, каза още Светослав Стоянов