На днешния ден отбелязваме 36 години от началото на Прехода у нас. На тази дата през 1989 година на пленум на ЦК на БКП от постта генералният секретар е свален другарят Тодор Живков. Символ на промяна или на подмяна е датата 10 ноември, 1989 година – потърсихме мнението на двама наши колеги журналисти, очевидци на събитията.

През 1989 година 10 ноември се пада в четвъртък. Дългогодишният кореспондент на вестник „ 24 часа“ Ваньо Стоилов отлично помни къде го сварва вестта за падането на другаря Тодор Живков

„Бях в Хасково, по онова време кореспондент на вестник „ Работническо дело“. И чух по Националното радио, радиоточката, както му викахме по онова време, че Тодор Живков е свален. Не се усъмних и как бих могъл – та новината беше съобщена от Българското Национално радио. То се носеше нещо във въздуха, но не беше ясно точно какво. Така или иначе тази дата преобърна живота на много хора, промени човешки съдби“,  казва Ваньо Стоилов.

Колегата му разследващ журналист и собственик на вестник „Старозагорски новини“, Йовка Николова също отлично помни къде е сварва новината за падането на тоталитарния режим.

По онова време Николова кандидатства за аспирантура в столицата и е на консултация при нейния професор. „Обадиха му се по телефона в кабинета. И когато затвори, хвърли всичко, стана от стола и ми каза – знаеш ли какво – свалили са Тодор Живков. Научих от моя професор. Не можех да повярвам, но най-странното е че този човек, по-голям от мен също не можеше да повярва на ушите си“, спомня си Йовка Николова

Само 8 дни след 10 ноември, в столицата се провежда първият свободен митинг. На него, освен бъдещите лица на промяната, присъстват и добре познати фигури от елита на БКП.

Николова си спомня отлично не само първия, но и последвалите митинги – по онова време тя остава в столицата, за да може да се подготви за аспирантурата – в Стара Загора необходимата литература не е налична. И когато митингите започват, библиотекарите от Националната библиотека затварят сградата, за да присъстват. А заедно с тях отива и Николова.

„Това, което си спомням, което изживях беше една еуфория, която никога, никога след това не се повтори. Имаше хиляди, хиляди хора, имаше толкова много надежда... Първо защото никой не очакваше, а това все пак се случи. Въпреки че самата дата се свързва с вътрешнопартиен преврат, то просто нямаше как да не се случи. Защото преди заседанието на Пленума и  свалянето на Тодор Живков от власт,  дефакто беше паднала Берлинската стена. Така че нямаше как да не се случи Промяната“, разказва Йовка Николова.

„Не съм сигурен, че на 10 ноември вечерта, хората са си представяли това, което се случи впоследствие, в  никакъв случай.  Те си  представяха – ето, пада Тодор Живков от власт, нещата се уталожват, става хубаво, ще живеем по-лесно, по същия начин, пак ще имаме добрите доходи, това, което имахме при социализма  като гаранция като равеноство. Оказа се, че нещата са по-различни... И тук вече е принципът – кой се научи да плува, кой не се научи да плува“, казва Ваньо Стоилов.

Символ на промяна или на подмяна за двамата ни колеги е датата 10 ноември, 1989 година – повече чуйте в репортажа