Предложеният проектобюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2026 година буди сериозно безпокойство сред фармацевтичната общност. Според Доряна Чакърова от Инициативния комитет на помощник-фармацевтите, заложените 2,3 млрд. лева за лекарства са с близо 1 милиард по-малко от реалните разходи за 2025 г., които достигат около 3,3 млрд.

"Тази разлика няма как да не се отрази на пациентите. Това означава, че определени групи, диагнози или брой пациенти ще останат със затруднен достъп до медикаменти. В XXI век това е недопустимо", коментира Чакърова.

Тя подчерта, че към момента няма яснота кои лекарства ще отпаднат от реимбурсация или за кои ще бъде намален процентът на покритие от касата, но "във всички случаи пациентът ще бъде ощетен и то сериозно".

Инициативният комитет предлага въвеждането на буфер при преразход, както и по-задълбочен анализ на позитивния списък с медикаменти. "България е сред държавите с най-много включени лекарства в позитивния списък. Това е добре за пациента, но натоварва бюджета. Затова трябва да се търси баланс – устойчивост в системата и защита на правото на лечение", посочи Чакърова.

По думите ѝ, без допълнителна държавна подкрепа семейните аптеки и малките обекти са изправени пред реална опасност да затворят. "Ние сами управляваме финансите си, поемаме всички рискове и разходи, а фармацевтичният труд е най-ниско заплатен в цялото здравеопазване. Получаваме стотинки за изпълнение на рецепта – в условията на инфлация това е унизително", категорична е тя.

Чакърова предупреждава, че ако проектобюджетът бъде приет в този му вид, 2026 г. ще бъде една от най-тежките години за аптечния сектор. "Трудно е да се обясни реалността на хора, които пишат правилата, без никога да са стояли зад аптечния плот. Но зад всяка цифра стоят човешки съдби – пациенти, които чакат лекарствата си, и фармацевти, които не спират да работят въпреки всичко."

След тревогите за предстоящия проектобюджет на НЗОК за 2026 г., фармацевтичната общност е изправена и пред друг сериозен проблем – новите клаузи в договорите със Здравната каса, които изискват аптеката да прекъсва работа при кратко отсъствие на магистър-фармацевта.

"Това е изключително неетично и некоректно изискване", заяви в интервю за Радио Стара Загора Доряна Чакърова от Инициативния комитет на помощник-фармацевтите. "Ако фармацевтът трябва да излезе по личен или служебен повод, аптеката ще бъде принудена да затвори врати. Така хората остават без достъп до лекарства – нещо напълно недопустимо."

Чакърова подчерта, че в аптеката не се извършва единствено отпускане на лекарства, а и множество други дейности – от доставка и изписване до съхранение и отчетност. В малките населени места, където често работи само една аптека, подобна регулация би довела до сериозни затруднения за населението.

"Помощник-фармацевтите са наши дясна ръка – преминали са изпити и могат напълно професионално да изпълняват задължения под ръководството на фармацевт. Да се отрича тяхната роля е обидно и контрапродуктивно", коментира тя.

Фармацевтите поставят и логичния въпрос – защо дрогериите могат да работят с помощник-фармацевти или медицински сестри, докато аптеките трябва да затварят при липса на магистър. "Това е абсурдно противоречие. Управителят на аптеката носи юридическа отговорност и той трябва да решава как да организира работата – не чиновник от касата", категорична е Чакърова.

Според нея контролът на Здравната каса трябва да се съсредоточи върху разходването на публичните средства, а не върху организацията на труда в аптеките. "Имаме Изпълнителна агенция по лекарствата, която е компетентният орган за такива проверки. Защо се прехвърлят функции между институциите – това само усложнява системата и вреди на пациентите".

В заключение Доряна Чакърова призова за преразглеждане на новите клаузи и въвеждане на по-гъвкава уредба, която да гарантира както качествен контрол, така и непрекъснат достъп на хората до лекарства.

"Стабилността на аптечната мрежа е част от националната сигурност. Ако не защитим труда на фармацевтите и не гарантираме устойчивостта на семейните аптеки, рискуваме да загубим достъпа до здравеопазване в цели региони на страната".